Присъединяването на по-големите източноевропейски държави към еврозоната може да се забави с десетилетие. Това посочва Ройтерс в анализ за влизането на Естония във валутния съюз, което стана факт на 1 януари тази година.
Агенцията цитира икономисти, според които големите източноевропейски страни от ЕС няма да се присъединят към еврозоната преди 2019-2020 г. Най-скептично на приемането на еврото гледат Полша и Унгария. Те са обещали, че ще се присъединят към общия валутен механизъм в Европа, но засега искат да видят как ще бъдат решени проблемите с дълговете на Ирландия, Гърция, Испания и Португалия, и дори потенциално във Франция и Италия, посочва още Ройтерс. Освен това тези страни се опасяват, че след като се лишат от гъвкавите си валутни курсове, ще станат по-малко конкурентоспособни и по-трудно ще се справят с финансовите кризи. Дълговата криза, разразила се в последната година, постави под съмнение и идеята, че членството в еврозоната гарантира ниски разходи по кредити.
Според управителя на Полската централна банка Марек Белка Полша ще приеме еврото, когато в еврозоната "настъпи ред". "В еврозоната стават драматични неща, защо да бързаме", казва той пред вестник „Супер Експрес“.
Силни противници на единната европейска валута са и чехите. Според чешкия премиер Петър Нечас еврото още дълго време няма да е изгодно за страната.
Според британския Център за икономически и бизнес изследвания (CEBR) шансовете на еврозоната да оцелее в сегашната си форма са 1:5, или 20%. Испания и Италия например трябва да рефинансират през пролетта бонове за над 400 милиарда евро (530 милиона долара), което може да задълбочи кризата във валутния съюз. "На този етап еврото може да рухне, въпреки че европейските политици обикновено успяват да намерят решение на кризите", посочва генералният директор на CEBR Дъглас МакУилямс, цитиран от Ройтерс.
Кризите със суверенния дълг в Гърция и Ирландия разтърсиха страните от еврозоната тази година, което накара много анализатори да прогнозират, че Германия в крайна сметка може да откаже да помага на съседите си, които харчат повече, и това в крайна сметка да доведе до разрив. Според експерта дълбокото неравновесие между по-силните и по-слабите държави членки, което става все по-видно след финансовата криза през 2008 г., ще даде отражение в дългосрочен план. "Това, което ще срине еврото, ще бъде невъзможността повечето страни да предприемат строгите мерки за повишаване на конкурентоспособността в дългосрочен план. Ние даваме шанс едва 1:5 за оцеляването на еврозоната през следващите 10 години.“ Ако еврото не рухне, от Центъра за икономически и бизнес изследвания очакват през 2011 г. то да продължи да отслабва, като дори достигне паритет с долара.
Припомняме, че през декември от швейцарската банка UBS прогнозираха, че след влизането на Естония в еврозоната нейното разрастване ще спре за поне 4-5 години. Естония може да затвори след себе си вратата за нови членове във валутния съюз, посочи Рейнард Клуз, главен икономист на UBS, цитиран от „Файненшъл таймс“. По думите му тези страни, които искат да влязат в съюза, не могат, защото не покриват критериите, а тези, които могат, не искат да го правят. Клуз даде за пример Литва, Латвия и Румъния, където дефицитът е твърде голям, или Унгария, където задлъжнялостта е твърде висока. Икономиките на тези държави засега не успяват да влязат в заложените параметри от Маастрихт. В същото време Чехия се посочва като държава, която е най-близко до изискванията за членство, но не е въодушевена за приемането на еврото.
Българската позиция обаче е точно обратната на чешката. Въпреки проблемите в еврозоната политиците ни не се отказват от членство в нея. Преди дни финансовият министър Симеон Дянков изтъкна, че България може да кандидатства за чакалнята на еврозоната ERM 2 най-рано през октомври 2011 г.
Според консултантската компания Ernst & Young обаче реалните шансове за присъединяване на България към еврозоната са най-рано през 2014 г. поради дълговите проблеми, които изпитват членките на валутния съюз. "Еврозоната има нужда от страни като България, от държави със строга фискална политика", посочи министърът на финансите Симеон Дянков в края на ноември в интервю за американската телевизия СNN.