Иван Костов, бивш премиер и лидер на ДСБ: С висок излишък на България не й трябват европейските пари
Българските политици вече не се нуждаят от европейските пари. Това обясни вчера бившият премиер Иван Костов пред препълнената със студенти зала в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Лидерът на ДСБ изнесе там лекция на тема „Европейските дефицити на България“.
Рая Атанасова
Българските политици вече не се нуждаят от европейските пари. Това обясни вчера бившият премиер Иван Костов пред препълнената със студенти зала в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Лидерът на ДСБ изнесе там лекция на тема „Европейските дефицити на България“.
Той призна, че от 1997 г. насам европейските липси и несъответствия не са се променили съществено. За Костов политиката на страната не съответства на заложената финансова стратегия. През 2007 г. България е имала 3% бюджетен излишък и е трябвало да получи още толкова от ЕС. „Ако страната беше получила тези средства, тогава те щяха да изтласкат други милиарди, които да отидат в излишъка на бюджета. Причината това да не стане е, че страната не може да похарчи повече пари“, коментира той. Заради инфлацията и заради финансовата стабилност ни е наложен строг контрол - поради това трябва да има излишък в бюджета, обясни той. Получава се така, че България има достатъчно пари и не й трябват европейските.
Излишна цел
Затова не се осъществи срещата с комисаря по регионално развитие Данута Хюбнер - защото няма интерес, европейските пари се превърнаха в излишна цел, подчерта Иван Костов пред младежите.
Според него основните дефицити на България я превръщат в пример за назидание в ЕС и карат Брюксел да е особено предпазлив при преговорите с други страни - кандидатки за членство в общността.
Липсата на противодействие на корупцията е най-големият дефицит на гражданското общество на България, подчерта той. „В Европа също има корупция, но там се създават механизми за преодоляването й, което да бъде достатъчно трайно“, каза той. У нас корупцията се е превърнала в модел на поведение, в неразбиране какво е добро и какво зло. Той даде за пример скандала във фонд „Републиканска пътна инфраструктура“, където фирма „Биндер“, управлявана от брат на шефа му Веселин Георгиев, е получила поръчки за над 120 млн. лева.
Очаква ни коалиция от 4 партии
Според Иван Костов днес вече се е стигнало до обезличаването на българските партии и политическата система поради липса на ясна политическа програма и послания. Коалициите във властта ще стават повече, заяви бившият премиер. Прогнозата на Костов е коалиция от четири партии след следващите парламентарни избори. Влизането във властта той определи като „брак по сметка“. „Изчезна задължителната ревизия на всяка стара власт и поеманата от нея отговорност“, подчерта Костов.
„Положително ли ще е въвеждането на еврото в България“, запита студент от залата. Бившият премиер, при чието управление в България бе въведен валутен борд и фиксиран курсът на лева, заяви, че това ще увеличи покупателната сила на еврото в България. Естествено, ще има увеличение на цените, но позитивният ефект е, че лихвите по кредитите вероятно ще намалеят, отговори Костов. Тогава няма да има и необходимост от поддържане на висок бюджетен излишък, поясни той.
Излишъкът ще е над 3% от БВП
- Г-н Костов, много критици правят аналогии с 1996-97 г. и сегашната ситуация?
- Има няколко набиващи се аналогии. Едната е спиралата, която се развива на цени и доходи. Над 14,2% инфлация на голямата потребителска кошница и почти 20% на малката е показател, че много бързо се покачват цените. При това - без да отчитаме поскъпването по празниците. Обстоятелството, че се заговори за ляв завой, показва, че управляващите не си дават сметка как увеличените бюджетни заплати по никакъв начин няма да допринесат да се покачи потребителската мощ. Опитът да се увеличават доходите при инфлацията ще доведе само до бедност и по-голямо разслоение. Тръгвайки по тази инфлационна спирала, БСП ще ощети още един път и без друго пострадалите от въвеждането на плоския данък свои избиратели. Вторият лош признак е покачването на лихвите, защото голяма част от домакинствата със среден доход взеха кредити да си купят необходими неща, от които са се въздържали дълго време. Мнозина взеха кредити и за имоти. Покачването на лихвата ги поставя в много трудно положение, защото точно тези групи няма да получат увеличение на заплатите и отново ще изпитат трудности.
- Все пак не виждате ли необходимост да се увеличат доходите на българите в администрацията и в частния сектор?
- Това трябва да става успоредно с увеличаване на производителността и конкурентоспособността. Това го правят самите предприемачи, когато видят нарастване на номиналните си приходи. Така се развива бизнесът. От друга страна, намалената безработица дава възможност на самите работници да настояват и да регулират заплащането. Така че в тези процеси държавата не трябва да се намесва.
- ЕК ще представи през юни доклада си за напредъка на България. В кои области очаквате слаби оценки?
- Докладът ще бъде крайно негативен. Отрицателни оценки очаквам във вътрешен ред и сигурност, в съдебната система, тъй като много от обещанията не бяха изпълнени. На практика започнаха се неща, които не доведоха до никакъв резултат. Шумните процеси завършиха, освободиха обвиняемите, а скандалите в МВР са най-лошият възможен атестат.
- Очаквате ли още скандали във вътрешното министерство?
- Да. Ще кажа само две причини. Първата е, че в МВР служителите са най-чувствителни по отношение на управляващите. Те са първите, които започват да търсят атаки срещу управляващите, защото знаят, че след тях съумяват да спечелят позиции.
Втората причина е големият излишък. На 30 април излишъкът ще бъде толкова, колкото беше предвиден за края на годината. Това са огромни пари. Мисля, че 2,7% беше за март, сега ще бъде над 3% от БВП още на 30 април. Това са гигантски неразпределени пари. Цялата истина е, че средствата се насочват към фирми, изпълняващи основно обществени поръчки, свързани с управляващите. На практика излишъкът отива за тях. Това е голямо изкушение.