Усещането за негативно въздействие на икономическата криза върху домакинствата в България намалява. Броят на анкетираните, които заявяват, че са засегнати от кризата, спада до 19% през септември. Това става ясно от социологическо проучване, проведено от институт „Отворено общество“ и Световната банка през септември 2010 година. В рамките на проучването са направени 2295 интервюта, а събраната информация е за 6225 души. То е проведено на два етапа - през февруари и през септември, и дава възможност за съпоставка между двата периода.
Според резултатите се забелязва спад в негативните оценки за общото икономическо положение в страната. В същото време делът на домакинствата, които заради финансови затруднения и намалени доходи са принудени да ограничат разходите си за основни храни и потреблението на медицински и образователни услуги, остава непроменен - на относително високи равнища.
Боян Захариев, програмен директор в институт "Отворено общество", посочи, че натискът на кризата като цяло е намалял през есента.
„Доходите на повечето хора са останали на почти същите нива, като се забелязва съвсем леко увеличение. Увеличава се вероятността за успех при търсене на работа“, коментира още Боян Захариев. Кризата обаче е засегнала по-висококвалифицирани хора, като значимо се е повишил процентът на висшистите, загубили работата си. През февруари те са били 10%, а през септември - 16%.

3,5% от анкетираните с ипотекирано имущество

3,5% от анкетираните домакинства споделят, че имат ипотекирано имущество. Слабо е намалял делът на домакинствата, които спестяват, коментира още Захариев.
Той посочи, че тези, които спестяват поне малко, са повече от хората, които теглят от спестяванията си, за да преживяват. Според него хората с по-високи доходи са по-оптимистично настроени, но дори те остават все още много предпазливи.
Според Захариев има големи трансфери на пари от хора, които работят в чужбина, към роднините им в България. Парите са стотици милиони лева, но те достигат само до 16,7% от анкетираните.
"Трябва да сме много внимателни в оптимизма си за излизане от кризата. Сигналите, които постъпват от икономиката като цяло и от домакинствата, са все още колебливи", коментира Захариев. Според него при тълкуването на данните трябва да се отчете и сезонният фактор, който в България е значим. "Сезонният ръст е преустановил спада в средните доходи, което се потвърждава както от субективните преценки на домакинствата, така и от сравнението на доходите, посочени през септември, с тези, посочени 6 месеца по-рано. Забелязва се и лек спад в безработицата", поясни програмният директор на „Отворено общество“.

21,4% е равнището на бедност

Данните от изследването показват, че броят на анкетираните, които се оплакват от намаляване на заплатите, е спаднал с една трета. Също с толкова се е увеличил делът на тези, които са успели да си намерят работа. Всеки трети от безработните, търсещи работа през февруари, е успял да си намери такава до септември. В същото време една десета от заетите през февруари са се оказали без работа половин година по-късно.
Негативните ефекти на кризата мигрират от едни сектори на икономиката към други. Забелязва се влошаване на състоянието на заетите в търговията, докато в същото време данните показват подобряване на състоянието на заетите в транспорта и преработващата индустрия. В строителството почти няма промяна. Като цяло заетите в частния сектор продължават да бъдат относително по-силно засегнати от кризата, отколкото тези в публичния сектор.
Анализът на данните показва, че равнището на бедност се задържа устойчиво на високо за ЕС равнище. През септември 21,4% от населението са в риск от бедност според дефиницията на Евростат при 21,1% през февруари. Заради недостиг на средства всяко трето домакинство е принудено да пести, като ограничава потреблението на основни хранителни продукти, а всяко пето се лишава от необходими лекарства. Близо 8% от анкетираните заявяват, че пропускат хранения през деня, докато при най-бедната една пета от домакинствата този процент достига 17.
Съществува вероятност засегнатите от кризата домакинства да прекратят плащането на социални и здравни осигуровки, увеличавайки по този начин уязвимостта си към допълнителни рискове.