Постоянните скокове на цените на хранителните продукти както на глобално, така и на европейско ниво е много вероятно да се запазят, пише в годишния доклад на Европейската централна банка /ЕЦБ/, който бе представен късно в понеделник. Затова ЕЦБ предвижда средна инфлация от 2,9% през настоящата година, която е значително по-висока от предварително заложения праг от 2%. Президентът на Бундесбанк Аксел Вебер пък наскоро заяви, че трябва да се направи преоценка през юни и на тази прогноза - на 3%. Инфлацията при храните зависи от няколко специални фактора, чието развитие е много трудно да се прогнозира, се казва още в документа. Такива са например развитието на технологиите и промените в глобалната енергийна политика. Ценовият ръст през март месец бе рекорден не само за България, където за първи път от 10 години отчетохме годишен скок от 14,2%. Миналия месец инфлацията в 15-те страни от еврозоната бе в размер от 3,6% на годишна база и е най-високата за последните 16 години. Подобен почти двугодишен инфлационен рекорд бе „подобрен“ и в Словакия, на която предстои да приеме единната валута през следващата година. Въпреки глобалната тенденция в ЕЦБ ще продължат да преследват дългосрочната си цел от средногодишна инфлация от 2%. „Тази цел трябва да бъде постигната възможно най-скоро“, каза Кристиан Ноер, член на трезора. Друг проблем, отчетен в доклада, е прогнозираният растящ бюджетен дефицит на страните, опериращи с еврото. Въпреки че за последно средното ниво на дефицита падна от 1,5% на 0,8% от брутния вътрешен продукт, не всички страни са успели да постигнат необходимата фискална стабилност. „Корекцията на финансовите пазари все още не е приключила и въпреки че европейският пазар е сравнително стабилен, вторичните ефекти от САЩ достигат и до нас“, каза президентът на ЕЦБ Жан Клод Трише по време на представянето на годишния доклад. Той потвърди прогнозите за забавяне на икономическия ръст в Източна Европа и призова централните банки в тези страни да увеличат кредитните изисквания. Банките все още се притесняват да отпускат кредити като резултат от ипотечната криза в САЩ, чиито общи щети в глобален мащаб се оценяват на $290 млрд. За да стимулира дейността им, ЕЦБ отпусна допълнително ликвидност на пазара в период от шест месеца. Подобен план да отпусне кредити в размер на 50 млрд. лири обяви и Централната банка на Великобритания. ЕЦБ запази основния си лихвен процент в рамките на 4% от юни насам, за да ограничи влиянието на финансовата криза върху икономиката. „В същото време ЕЦБ е готова да предприеме необходимите мерки, ако това стане нужно“, уклончиво обясни Трише. Еврото проби за кратко $1,60 За първи път еврото проби над $1.60 вчера сутринта в търговията в САЩ и причината бе даденият в доклада на ЕЦБ сигнал за преразглеждане на заложената цел от 2% инфлация в еврозоната. Единната европейска валута поскъпна до 1.6002 долара за евро и за кратко се задържа, след което спадна до $1.5970.