През изминалата седмица оризът, който е основен продоволствен продукт за половината население на Земята, нарасна с още 16%, съобщават световните агенции. Прибавено към 70-те процента от първата десетдневка на април, увеличението започва да взема застрашителни размери. На Чикагската стокова борса майските контракти демонстрираха рекордна възходяща динамика за последните седем години - 100 фунта ориз (малко над 45 кг) достигнаха цена от 24,4 долара. Във връзка с това прогнозите на експертите от ООН за гладни демонстрации и бунтове в Азия и Африка стават все по-актуални. При тези обстоятелства няма изгледи да бъдат премахнати експортните забрани в Китай и Индия, които допълнително влияят върху преразпределението на световните запаси от ориз, коментират анализатори. Нещо певече - липсата на оферти “продава” станаха причина за допълнително спекулативно покачване на цените. През цялата изминала седмица фючърсите на ориза поскъпваха ежедневно. Котировките нарастваха на фона на негативните съобщения, идващи от Азия и Африка. В добавка към наложената забрана за износ на Китай и Виетнам ограничения въведоха Индия и Египет. Тайланд, който е най-големият световен износител, също съкрати доставките за чужбина. По данни на Асоциацията на износителите тайландският бял ориз е поскъпнал за един месец на местните пазари с цели 54% до 1000 долара за тон. Това е най-големият търговски рекорд при продажбите на продоволствения продукт. През 2007 г., заради повишеното търсене, стойността на ориза се удвои. Като причина за това се посочва подобреното благосъстояние на жителите на пренаселени страни с активна икономика като Китай и Индия. „Поскъпването на ориза става все по-важен проблем - заяви за РБК daily, икономистът от „Глобал инсайд“ Ян Рандолф - населението на най-бедните страни изразходва за своето изхранване между 70-90% от ежемесечните си доходи“. През последните години в Индия и Китай милиони души се причислиха към средната класа. Това за този регион означава доходи между 4-6 хил. долара – средства, с които можеш да си осигуриш по-добра в количествено и качествено отношение прехрана. Според Рандолф това положение ще доведе в някои региони на Азия и Африка първо до хуманитарна, а после и до икономическа криза. Икономическите затруднения са химически реактив за социални катаклизми. Жителите на най-уязвимите страни вече доказаха тази закономерност и излязоха на улицата. От началото на 2008 г. гладни протести и бунтове е имало в Египет, Камерун, Мавритания, Етиопия, Мадагаскар, Филипините, Индонезия и Хаити. Филипините са най-големият световен вносител на ориз. Показателен за размера на кризата е фактът, че в края на миналата седмица властите в Манила са успели да внесат едва една трета от предвидените количества, и то на цена с 40% по-скъпа от тази през март. Според Рандолф в момента е важно производителите да не налагат изкуствени ограничения върху износа на ориз. Той е убеден, че регионалното разрешаване на кризата по места няма да реши глобалните проблеми и затова не одобрява решението на някои страни да прекратят доставките едностранно. Филипините вече призоваха Индия, Китай, Япония и останалите членки на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия да се съберат спешно на специализиран семинар по въпросите на ориза и регионалното продоволствено осигуряване. Според експерти от Световната продоволствена програма към ООН единственото спасение за региона е драстичното увеличение на производството на важния за милиони хора продукт.