Диана Йосифова

- Г-н Здравков, данните на КФН показват спад в премийния приход на сектора от над 6% към септември. Какви са вашите очаквания - с какви резултати ще приключи 2010 г.?

- Още в началото на годината прогнозирах реален спад на застрахователния сектор от 15%. Той се дължи предимно на липсата на кредитиране и свитото финансиране от банките, липсата на нови активи в застрахователните интереси и естествената амортизация на вече съществуващите. Да не забравяме и сериозния спад в животозастраховането поради създалата се финансова несигурност. То държи едва 13% от общото застраховане.

- Какви са очакванията ви за 2011 г.?

- За съжаление, очакванията ми не са по-добри от тези за 2010 г. Дори напротив, смятам, че ситуацията ще се задълбочи. За разлика от финансовия министър Симеон Дянков не виждам сигналите в реалната икономика, които да говорят за съживяване и растеж.
Но данните на статистиката показват ускоряващ се ръст на износа. Министър Дянков очаква съживяване на вътрешното потребление до месеци. В бюджета за догодина е заложен 3,6% растеж.
Наистина износът расте, но това се дължи на възстановяване на някои от държавите в Европейския съюз и преориентирането на част от родните фирми към икономики от Азия. Съответно това дава допълнителен стимул в износа. Но за момента в България все още липсват производствените мощности, създаване на стоки и услуги с висока добавена стойност. От друга страна, вътрешнофирмената задлъжнялост се увеличава. Всичко това не ми дава основания да не съм оптимист за 2011 г. Напротив смятам, че следващата година ще е най-тежката от периода на кризата.

- КФН предприе редица нормативни промени с цел да ограничи комисионите на брокерите. Какво ще последва от заложените изменения?

- КФН сложи максимални прагове на разход в застрахователно-техническите планове на компаниите по отношение на „Гражданска отговорност“. Като част от ЕС тази полица е много важна, тя касае пострадали трети страни и затова платежоспособността на компаниите е от особено значение. Да не забравяме, че има опасност от санкциониращи клаузи от ЕС заради ниския обхват. В тази връзка адмирирам усилията на г-н Борислав Богоев, зам.- председател на КФН, за силно регулиране на разходите по ГО и повишаването на нейната цена. Тъй като при сегашните тарифи дружествата не успяват да формират необходимите фондове за изплащането на адекватни обезщетения. Естествено това се отрази и на брокерите с драстично намаляване на комисионите, но пък в ЕС те са доста по-ниски. Не бих казал, че е нормално да има законодателна регулация на комисионите, но е нормално цената да расте, а комисионите да намаляват. Апелирам комисията, както с твърда ръка регулира пазара, за което ние сме „за“, така да започне да се бори с незаконните и не достатъчно прозрачни посредници.
Практиката показва, че лиценз за брокер се вади сравнително лесно.
Това е един от проблемите – занижените критерии за отпускането на лиценз. Второ, забелязват се типично български мутации под формата на агенти, на определени обединения в общ офис, но без лиценз. Те не носят никаква професионална отговорност. А и никой не може да каже какъв е техният процент.

- В тази връзка 350 брокери не са ли прекалено много за българския пазар?

- Разбира се. 350 брокери по всички стандарти и 53 000 застрахователни агенти за пазар за 1 млрд. лв. са твърде много. Според статистическите данни секторът се оценява на 1,3-1,4 млрд. лв., но данните се базират на начислените, а не на събраните премии. В никакъв случай не може да се постигне капитализация, а по-скоро раздробяване, което избива в даден момент в невъзможност на брокерите да се издържат.

- Какво може да направи регулаторът в решаването на тези проблеми? Да спре да дава лицензи ли?

- КФН може да създаде реални предпоставки за хората, които искат да участват в този бизнес, да помислят както за окрупняване, обединяване, така и да започнат да работят в една истинска среда - да правят бюджети, да изготвят бизнес планове, да набират капитали, да теглят кредити. Или с други думи – всички онези неща, които се изискват от останалите небанкови дружества на Запад. Според мен КФН ще трябва да повиши сериозно изискванията към участниците на пазара и да останат само тези, които са грамотни и знаят как се набират средства.

- Споменахте, че ГО трябва да поскъпне. Каква е реалната й стойност?

- Със сигурност много по-висока от тази в момента. За съжаление нямам достатъчно статистика за всички щети на компаниите. Надзорът вече изчисли минимална рискова премия и излезе с тези нива за отделните групи автомобили. Част от щетите могат да дойдат и в следващите пет години – затова се заделя и т.нар. IBNR (настъпили, но необявени щети). Така че никой не може да даде конкретна сума.

- Наскоро оглавихте Българската асоциация на застрахователните брокери при вече съществуваща Асоциация на застрахователните брокери в България? Какво наложи създаването на нова асоциация?

- До последно разчитахме, че старата асоциация ще успее да отговори адекватно на съвременните изисквания и да влезе в конструктивен диалог и с Асоциацията на българските застрахователи и с КФН. Но тя остана пасивна, което наложи формирането на нова организация. Звучи банално да кажем „защитаваме интересите на застрахователните брокери“ – това се прави от всеки един поотделно, а по-скоро целта ни е да участваме активно в новата нормативна уредба. Все още витае заблуда в обществото, че брокерите не искат да бъдат регулирани, за да могат да си правят, каквото си искат.

- Проблем ли е, че над 70% от пазара са автомобилно застраховане? И защо фирмите, а и домакинствата все още не проявяват интерес към по-нестандартни продукти за дома, оборудването, против кражба, фалит и т.н.?

- Хората харчат пари за това, което им е най-ценно. За съжаление за българина открай време най-скъпото е автомобилът. И затова влага най-много пари – не само като застраховки, но и като поддържане. Свидетели сме на много хора, които си купуват скъпи коли, а живеят в гарсониери. Сериозен проблем е, че 72% от общото застраховане се държи от автомобилните застраховки. Експертите знаят, че това е много губещ сегмент - с голяма ощетимост, голяма честота на събития и съответно това значи, че пазарът, ако не е добре менажиран, ще отиде на загуба. А защо няма друг вид застраховане – България е много слаба държава по отношение на производството. В момента няма такъв тип активи и съответните застрахователни интереси. От друга страна, съдебните практики на т.нар. професионални отговорности все още не са добре европеизирани и фирмите не припознават най-големите рискове. А те са именно съдебните - от страна на работници, на партньори, на трети лица. С появата на тежки прецеденти очаквам да има и сериозно съживяване на премиите по общо застраховане по отношение на отговорностите.
Факт е, че има цели съсловия, които плащат нищожни застраховки за професионална отговорност.
За мен лично е странно защо КФН регулира единствено автомобилистите. А съсловните организации като Български лекарски съюз, Съюз на архитектите, Камара на инженерите и т.н. да регулират наличието или неналичието на подобна полица. Да, казва се, че лекари, адвокати, одитори и др. задължително трябва да правят полица за отговорност, но лимитите са смешни – 20 000 лв., а премията е около 30-40 лв. на година. Хората ги сключват като проформа, а не със съзнанието, че това е необходима застраховка. В сравнение с ЕС мисля, че лимит от 20 000 лв. за отговорност към трети лица на лекар е подигравка. Трябва да говорим за 1-2 млн., тъй като докторът е всекидневно изложен на риск, той лекува стотици пациенти, прави операции и т.н. Вярно е също така, че като изплащане на обезщетение са много малко случаите, но зачестяват. Хората вече започнаха по-често да си търсят правата и да се обръщат към съда. Което означава, че и имуществените претенции ще нарастват.

- И съществува ли риск от фалити на дружества?

- Има опасност от фалити, но се надявам да не се стига дотам. Защото един фалит на участник от пазара ще разклати доверието в целия сектор. Затова и КФН прие промени в наредбата за техническите резерви, които застрахователите заделят. Плюсът е от гледна точка на стабилността на целия сектор, а минусът – че компаниите ще излязат на големи загуби, защото резервите отиват в разходната част на баланса.

- От години се говори за електронна полица и за системата „бонус-малус“, при която шофьорите с катастрофи ще плащат по-скъпа „Гражданска отговорност“. Кога най-накрая ще станат факт?

- Надявам се електронната полица да бъде въведена възможно най-скоро. Първо, защото ще спаднат злоупотребите, и ,второ, ще се избегне рискът от грешки при писане на полици. Трето, ако се имплементира „бонус-малус“ системата на практика ще стигнем до т.нар. справедлива цена и ще отпадне необходимостта от нормативно натискане на пазара за увеличаване на цените. Сега компанията, която направи дъмпинг – всички клиенти отиват при нея. Никой не се интересува от качеството на услугата, а само от цената. Българинът все още приема застраховката като данък.