Създаване на нови общоевропейски облигации предложиха вчера председателят на групата на финансовите министри в еврозоната Жан Клод Юнкер и италианският му колега Джулио Тремонти в статия за „Файненшъл таймс“. Идеята се очакваше да бъде лансирана на срещата на финансовите министри на еврозоната, която започна късно вечерта в Брюксел.
Според експертите Европа трябва да изпрати решителен и цялостен отговор на кризата с ясно послание към глобалните пазари. Това може да бъде постигнато чрез въвеждането на т.нар. e-бонове, издадени от Европейска дългова агенция (ЕДА). Тя трябва да наследи сега съществуващия Европейски механизъм за финансова стабилност, предлагат експертите. Идеята на Юнкер и Тремонти е агенцията да емитира облигации до 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната, или около 5 трилиона долара.
Още този месец Съветът на министрите на Европейския съюз може да създаде подобна институция и да й предостави мандат за издаване на европейски облигации, предлагат експертите. Според тях нов общ пазар би гарантирал, че частните инвеститори ще поемат риска и отговорността за своите инвестиционни решения и ще се осигури прозрачността на тяхната платежоспособност и капиталова адекватност. Юнкер и Тремонти не изключват и възможността механизмът да обхване страните извън еврозоната.
Германското правителство обаче остро се противопоставя на идеята. Часове след като излезе статията във „Файненшъл таймс“ немският канцлер Ангела Меркел посочи, че Берлин няма да подкрепи предложението, тъй като европейският договор го забранява. Освен това издаването на общи еврооблигации ще доведе до поскъпване на цената на заемите на германското правителство. В момента лихвените проценти по немските облигации са най-ниските в Европа, тъй като се смятат за най-нискорисковите. Финансовият министър Волфганг Шойбле пък заяви в телевизионно интервю, че правителствата трябва да имат стимул за поддържане на дисциплината в своите публични финанси и да бъдат санкционирани, когато не го правят. Той призова за по-добро споразумение за политиките, свързани с държавните бюджети.
На срещата в Брюксел топфинансистите на еврозоната трябва да обсъдят и възможността за увеличаване на европейския механизъм за финансова стабилност. Според МВФ предвидените от ЕС 500 млрд. евро за ограничаване на дълговата криза не са достатъчни за справяне с мащаба на заплахата, като Испания и дори Италия може да бъдат подложени на натиск. "Има и сериозни аргументи за увеличаване на наличните ресурси за тази защитна мрежа и приемането на по-гъвкав подход, включително с цел предоставяне на по-ефективна подкрепа на банковите системи", сочи още докладът на МВФ.
Междувременно Испания отрече да иска помощ от Европа по примера на Гърция и Ирландия. „Икономическите основи на страната не позволяват възможността за вземане на заем“, посочи испанският финансист номер 1 Елена Салгадо.