Васил Загоров Европейският съюз се разкъсва от страхове, свързани с обезпечаването на енергийната му сигурност в дългосрочен план. Над две трети от природния газ в общността идва от Русия и диверсификацията на доставките е на дневен ред. В момент, в който представители на “Газпром” подновяват договори в европейски страни в посока 2020-2030 г., Брюксел спешно търси газ за НАБУКО – тръбопровода, сочен като европейската алтернатива на “Южен поток”. И се появиха нови възможности – Иран и Ирак. Последните преговори и изявления около НАБУКО бяха породени от факта, че азербайджанското находище в Шах Дениз, което е със запаси от малко над 600 милиарда куб. м, може да осигури едва 50% от капацитета на енергийното трасе. Така основен проблем за новата тръба стана намирането на допълнителни суровини, които да обезпечат възвращаемостта на инвестираните средства. Като основни алтернативни източници се обсъждат няколко варианта – Египет, Ирак, Иран, Туркменистан и даже Русия. През март се появиха твърдения, че “Газпром” може да бъде помолен/поканен да напълни тръбата. Ненадеждният партньор Преди броени дни председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че ЕС преговаря с Ирак за доставка на природен газ за НАБУКО. След срещата си с иракския премиер Нури ал Малики той заяви, че “преговорите вървят много добре”. Като алтернативен източник на енергоргоносители Ирак има значителен потенциал, но политическата нестабилност в страната не позволява свободното разработване на природните ресурси и дори “проходимостта” на съществуващите тръбопроводи заради непрекъснатите атаки по тях. Въпреки непрестанно отчитания по линия на демократичния процес “напредък” от американския президент Джордж Буш Ирак засега е по-скоро ненадежден партньор. Последните бунтове в Басра, които затвориха единствения морски терминал за износ на петрол от Ирак, са просто поредното потвърждение. Гневът на Вашингтон Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана заяви в средата на март, че Иран също може да бъде разглеждан като „основна страна“ за газопровода НАБУКО. Сключеният преди броени дни газов договор между Швейцария и Иран предизвикаха шумно недоволство във Вашингтон. Отчитайки гнева на най-голямата световна сила, свързан и с ядрената програма на Техеран, Солана се опита да лавира, като заяви, че енергийното сътрудничество между двете страни няма да промени отношението на ЕС към ядрените амбиции на Техеран. Едновременно с това експерти подчертават, че в контекста на НАБУКО стабилните отношения с Иран са необходими на ЕС не само за да осигури необходимите количества газ за тръбата, но и за неговата безопасност, тъй като той преминава през достатъчно нестабилен регион. Вариант за европейския тръбопровод са и големите доставчици на газ в Централна Азия – Казахстан и Туркменистан, които в момента продават синьото си гориво с посредничеството на Русия. За да избегне монопола на „Газпром“, НАБУКО ще трябва да мине през взривоопасния Кавказ, а после, поглъщайки милиарди долари, да се спусне по дъното на Каспийско море. ЕС вече имат гаранции от страна на туркменския президент Гурбангули Бердимухамедов за 10 млрд. куб. метра газ – крайно недостатъчни за капацитета на тръбата. Енергийните ресурси за газопровода, по думите на директора на проекта Райнхард Мичек, могат да бъдат осигурени чрез включването му в системата Баку-Тбилиси-Джейхан. По този начин, освен да се захранва с централноазиатски газ, което ще наложи удължаването му, като потенциален източник се посочва и Египет. И Египет в маршрута Маршрутът от Египет през Близкия изток до южния турски град Джейхан също крие редица рискове, свързани с политическата обстановка в региона. ЕС едва ли ще е склонен да инвестира средства в толкова изолирани и взривоопасни страни като Сирия и Ливан. В търсене на надежден партньор с добро международно реноме Европа може да изпита сериозни затруднения. Намирането на алтернативни източници ще погълне допълнителни средства, затова рисковият фактор трябва да бъде внимателно пресметнат. Комбинацията от опасения за сигурността и допълнителни инвестиции налагат като потенциален вариант за НАБУКО и Русия. Въпреки че това разрушава по дефиниция самия проект, замислен и финансиран с цел да бъде избегнат енергийнит монопол на ”Газпром”. Но липсата на синьо гориво за тръбата налага в сметките да бъде включена и Русия. В Европа с основание се опасяват, още повече че миналата седмица „Газпром“ обяви намерението си да поеме в свои ръце строежа на енергомагистрала от Нигерия през Алжир за ЕС. Като проект НАБУКО има един сериозен недостатък в сравнение с конкурентния “Южен поток” - руснаците вече са подписали договори със страните - доставчици на енергоресурса. Европа консумира приблизително 500 млрд. куб. метра газ годишно. Брюксел е наясно, че скъпо или евтино, отблизко или далеч, тези ресурси трябва да бъдат осигурени. В хода на преговорите за НАБУКО европейците трябва да изберат една от трите злини – неблагонадеждни съюзници в лицето на Ирак и Иран, допълнителни разходи, свързани с прокарването на тръбата до Египет и Централна Азия или енергийна зависимост от Русия. Изборът ще е труден, а мечтаната диверсификация на енергийните източници започва да се превръща в ориенталски мираж.