Швейцарската банка UBS и английската Barclays са получили най-голям дял от спасителния пакет на Фед за 3,3 трлн. долара, предоставени под формата на заеми за финансови институции, компании и чуждестранни централни банки по време на кризата. Това става ясно от документи, цитирани от „Блумбърг“. UBS e най-големият кредитополучател по тази програма с общо 74,5 млрд. долара – два пъти повече от щатската Citigroup, която пък води класирането за спасителни помощи в Щатите. Barclays пък е получила най-големия единичен заем по друга програма на Фед от 47,9 млрд. долара на 18 септември 2008 г. С това европейските банки са се превърнали практически в първи бенефициент на щатския спасителен план за икономиката. Съгласно закона за финансова реформа в САЩ, одобрен и подписан от американския президент Барак Обама през юли, Федералният резерв трябваше да предостави информация за над 21 хил. свои сделки с банки, които бяха осъществени чрез 11 специални програми за спешно финансиране, започнали през 2007 г., припомня „Файненшъл таймс“.
Начело по получени средства са UBS и Barclays , като швейцарската банка е заела от Фед 74,5 млрд. долара - два пъти повече от американската Citigroup (първата щатска банка, която се възползва от този тип кредит), а Barclays, която закупи бизнеса на фалиралата Lehman Brothers през септември 2008 г., е получила 232 млрд. долара чрез своите дъщерни дружества. Така тя се превръща в чуждестранната банка, получила най-голям дял от спешното кредитиране на Фед. Банките, които са получили този тип кредит, са BNP Paribas, Société Générale, Natixis, Dexia, Bayerische Landesbank, Dresdner Bank, Commerzbank и други.
Швейцарската банка UBS на свой ред е взела най-много средства посредством продажбата на ценни книжа, следвана от американската застрахователна компания AIG. UBS е взела назаем общо повече от 165 млрд., Deutsche Bank - 97 млрд., а Royal Bank of Scotland - 92 млрд.
Освен това Фед е подпомагал и редица централни банки като ЕЦБ, Bank of Canada, Bank of England, Swiss National Bank и Bank of Japan. Те са вземали долари назаем, за да се опитат да разхлабят кредитирането в дадените държави, като са отпускали назаем долари на собствените си банки, които пък са се нуждаели от доларово финансиране. Например ЕЦБ е е взела 8 трилиона долара под формата на временни кредитни линии, докато Bank of England е взела 918 млрд. Тези кредити показват, че пазарите отвъд Океана не са били замразени за недостига от американски долари, като доларът продължава да се приема за глобална резервна валута.
Федералният резерв е подпомагал и небанкови дружества. За да успее да се справи със задълженията си към работниците или към доставчиците, GE е взела назаем повече от 16 млрд., Harley-Davidson – 2,3 млрд., а Caterpillar - 733 милиона. Някои големи американски банки са повторили използването на програмите. Bank of America например е взела 14 заема на стойност 15 млрд. всеки, които Фед е предоставил под формата на краткосрочни заеми. Заемите са били връщани или след един, или след три месеца. Последният заем е бил върнат до юли 2009 г. Citigroup е спасена общо с 2,2 трилиона долара. Други две щатски банки - Merrill Lynch и Morgan Stanley, са взели съответно 2,1 трилиона долара и 2 трилиона долара. Двойно по-малко са били необходими за спасяването на Bear Stearns – под 1 трлн. - 960 млрд. долара. Goldman Sachs е получила 615 млрд., JPMorgan Chase - 178 млрд., и Wells Fargo – 154 млрд.