Диана Йосифова
Людмила Куюмджиева

България е една от държавите - членки на ЕС, които принципно са против въвеждането на нови данъци и такси във финансовия сектор. Около това мнение се обединиха вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, водещи икономисти и експерти от борсовите среди и банковия сектор след експертна дискусия вчера. Обсъдено е било въвеждането на данък върху финансовите транзакции (търговия с акции, облигации, деривативи, валута) и върху финансовите дейности, който ще засегне печалбите и възнагражденията на банкерите. При налога върху транзакциите експертите са отчели като основен негатив риска от прехвърляне на данъчното бреме върху крайните потребители. Един от рисковете при въвеждането на данък върху финансовите дейности пък са евентуални трудности при създаването на тясно координиран подход на европейско равнище поради различните национални счетоводни правила. Друга идея, която бе предложена на европейско ниво и е станала обект на дискусията в Министерство на финансите вчера, е предложението за такси във финансовия сектор. Още в края на май ЕК препоръча създаването на национално равнище на фондове за разрешаване на банкови проблеми със средства от облагане на банковия сектор. Събирането на таксите може да става или в националните специализирани фондове, или в националните бюджети. Според българските експерти приходите от въвеждането на банкови такси трябва да отиват в самостоятелни фондове извън националните бюджети и това е залегнало в българската позиция. Такъв фонд в България обаче трябва да се направи едва когато е готов общият механизъм за разрешаване на кризи в Европейския съюз. Към момента седем държави - членки на ЕС, имат въведени национални системи от такси, чиито параметри се различават и това повдига въпроса за двойното облагане и нарушаването на конкуренцията. Сред тях са Германия, Франция, Великобритания и Швеция. Според Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), всички участници в дискусията са били единодушни, че не трябва да се приемат данъци и такси, които да се явяват като общо наказание на целия финансов сектор по света за икономическата криза. Още повече що се отнася до българските институции, които оказват незначително влияние за международните процеси. По думите на Бояджиев са били обсъдени и някои технически въпроси като например, ако се стигне до събирането на превантивни гаранционни такси в отделен фонд, кой ще ги управлява? Въвеждането на нови данъци и такси във финансовия сектор в България не е добра идея, потвърди пред „Класа“ и Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка. Той обясни, че в страната ни браншът има различна структура. Първо, банките не са се възползвали от държавни средства, както много други страни. Освен това имаме Фонд за гарантиране на влоговете в банките, който е превантивна мярка, в случай че дадена финансова институция има проблеми. В момента трезорите у нас се борят с необслужваните заеми и заделят провизии и въвеждането на подобна допълнителна тежест няма да е благоприятно, категоричен бе Ягодин. Относно таксите той коментира, че идеята трябва да се разглежда в посока синергия с Фонда за гарантиране на влоговете, а не събраните средства да се вливат в държавния бюджет. Ако парите отиват към бюджета, ще се загубят смисълът и целесъобразността на събираните средства, смята банкерът.
Предложенията за таксите и данъците в ЕС ще бъдат разглеждани през ноември и декември т.г. от Икономическия и финансов комитет към Съвета на ЕС. На заседанието на Европейския съвет през декември лидерите на държавите членки ще бъдат запознати с постигнатия напредък. През пролетта на 2011 г. пък се очакват конкретни законодателни предложения на ЕК по рамката за разрешаване на кризи във финансовия сектор.