Камен Колчев е председател на Съвета на директорите на „Елана финансов холдинг“ АД, който обединява инвестиционния посредник „Елана трейдинг“, дружеството за управление на активи „Елана фонд мениджмънт“, управляващото дружество на най-големия АДСИЦ за земеделска земя „Елана пропърти мениджмънт“ и консултантската компания „Елана инвестмънт“. Професионалната кариера на Камен Колчев във финансовия сектор започва през 1991 г. с учредяването на „Елана“. Колчев активно участва във формирането и развитието на инвестиционните процеси в България, консултирайки създаването на законовата база в областта на капиталовите пазари. Понастоящем е член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Бил е председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) в два мандата до края на 2007 г. Роден е на 20 юли 1963 г. Завършил е магистратура по информатика в СУ „Св. Кл. Охридски”, както и по-късно магистратура по международни капиталови пазари в Института по финанси - Ню Йорк. Женен, има три деца. - Г-н Колчев, от началото на годината върви негативният тренд на фондовата ни борса, а само за последната седмица сериозен спад отбелязаха акциите на строителните дружества – между 8% и 17%. Каква е прогнозата Ви – лошите новини зад гърба ни ли са, или най-лошото тепърва предстои? - Напоследък имаше достатъчно лоши новини от външните пазари, които доведоха до доста сериозен спад на цените. Едва ли ще станем свидетели на много по-ниски нива от тези, които виждаме в момента. Може би след последния спад миналата седмица вече се намираме в близост до т.нар. дъно за българския пазар. Но всъщност това не означава, че ефектът от кризата на световните пазари е приключил и че тя самата отшумява. Смятам, че ще бъде дълга, по простата причина, че ипотечната криза в САЩ тепърва се проявява като размери и дълбочина. Все още ни предстои да видим негативните резултати за американската икономика и оттам – ефекта върху глобалната икономика. В България вече сме свидетели на преки следствия от кризата на международните финансови пазари. Намалява и се оскъпява достъпът на банките до ресурс от техните компании майки. Увеличава се цената на кредитния ресурс. Това ще се отрази върху темпа на българската икономика в средносрочен и дългосрочен план. Вече наблюдаваме рязко свиване на свободния ресурс, както и липса на апетит към по-рискови инвестиции. - Първото или второто полугодие ще са по-трудни за нашия пазар предвид разносопочните мнения на външни анализатори - едни смятат, че последиците от крънча ще отшумят до края на 2008-а, други – че ще се задълбочат? - Ефектът от ипотечната криза в САЩ тепърва се задълбочава в световен мащаб, но що се отнася до нашия борсов пазар, мисля, че директните отражения малко или много вече приключиха. Последиците върху нашия пазар са по-скоро вторични като ефект и са свързани с намаляване на активността, ако трябва да сравним с миналата година. Отражението на кризата върху цените на нашия борсов пазар е изчерпано до голяма степен. Вторичният ефект се проявява по-скоро в по-бавно възстановяване на ликвидността в сравнение с обемите от миналата година, както и по-бавно, отколкото ни се иска, възстановяване на цените. Важно е да се отбележи, че по-скоро се очаква избирателно възстановяване на цените – не всички акции ще се върнат на нивата, където ги помним. - Негативно въздействие върху инфраструктурните дружества на борсата оказаха и новините за спрените от Европейската комисия средства по предприсъединителни програми. Но само това ли е причината? - Аз не смятам, че новините за спирането на средства по предприсъединителните програми са се отразили на борсата по какъвто и да било начин. Това е много сериозна мярка на Европейската комисия, която обаче е временна. Дължи се на това, че България не си е „написала домашното” и няма необходимия административен капацитет за мониторинг и контрол на тези програми. Надявам се, че това ще се коригира и средствата ще бъдат възстановени в пълен размер. А за влияние върху фондовия пазар не можем да говорим. - С идеята си за IPO през второто полугодие “Елана” е един от смелчаците, тъй като доста компании се отказаха от това, въпреки че щедро обявиха в края на 2007 г., че ще правят IPO през тази. От какво зависи реализацията на намерението Ви? - Естествено, реализацията на нашите намерения е пряко свързана с пазарната ситуация. Никой не може да мисли, че е по-силен от пазара, или да си прави сметките без неговата «тежка дума». Разбира се, обявяването на второто полугодие като период за възможна реализация на намеренията ни за излизане на борсата е свързано с очакванията ни то да е по-добро от първите 6 месеца на годината, да видим положителен тренд, макар и не толкова динамичен, колкото през 2007 г., и възможности за пласиране на нови емисии. - В «Елана финансов холдинг» е и “Елана фонд за земеделска земя” - първото АДСИЦ, насочено към земя. Как се промени според Вас пазарът на земеделски земи у нас и как ще коментирате идеята, която управляващата коалиция обсъди в Хисаря преди близо 3 месеца – за въвеждане на данък пустееща земя? - Три години след появата на първите институционални участници пазарът стана много по-ликвиден, предвидим и прозрачен. Навлизането на големи играчи на пазара и инвестициите в земеделие доведоха до „изсветляване” на бизнес отношенията. Вече е налице по-организирано действие за преодоляването на последствията от силната фрагментация на земята в страната. Много варианти и предложения за въвеждане на данъци се обсъждаха с цел да «стимулират» към определени действия собствениците на земя. В крайна сметка именно пазарните сили и наличието на целенасочена държавна политика към комасация ще «насочат» собствениците на земя към подходящите решения в пазарна среда. Пазарът на земеделска земя вече разгръща потенциала си. Стойността на добре управляваната, качествената и носеща стабилен доход земя се повишава. Влияние върху пазара оказват също и тенденциите за по-широка употреба на биогорива, както и използването на земята за инсталиране на алтернативни енергийни източници. - Какви мерки според бизнеса са необходими, за да се насърчи комасацията на земя у нас? - Комасацията на земята изисква голяма политическа воля и провеждането на целенасочена дългосрочна (в рамките на няколко правителства) политика. Тя не може да се осъществи на чисто пазарни принципи и в кратки срокове. Комасацията е тежък политически ход, защото по какъвто и начин да се осъществи, винаги ще има недоволни. Просто такава е психиката на хората – когато «ги карат» да правят нещо, дори да печелят, те винаги са недоволни и смятат, че са загубили. А за политиците винаги предстоят избори. Всяко поредно правителство отлага решаването на този неудобен въпрос. Но комасацията е неизбежна, при положение че действително искаме да имаме модерно земеделие. На пазарен принцип до този момент комасация отчасти се прави неформално – на базата на концентрация. Дори сега този, който има най-много земя, обработва цялото землище и плаща на останалите собственици. Тези неформални действия обаче не водят до регулиране на обработването на земята и не решават въпросите с комасацията на собствеността. Надявам се, че държавната политика ще изведе този процес напред по-скоро. - След колко години смятате, че кв.м земеделска земя ще струва колкото миналогодишните цени на кв.м по морето? - Отговорът е - никога. Земеделската земя произвежда стоки, които имат борсова цена. Ако искате 1 кв.м земеделска земя да струва 100 евро, сметнете колко трябва да са цените на пшеницата и колко трябва да струва хлябът. Въпросите зададе Людмила Куюмджиева