С развитието на интернет инвеститорите по целия свят получиха възможността да си купуват по-евтини книги, но и да заплащат космически цени за книжата на интернет компании по време на балона в технологичния сектор в началото на века.
След това по време на бума на ипотечния пазар до 2007 г. много американци живяха с илюзиите, че могат да забогатеят лесно, като изкупуват един от друг собствените си къщи, пише The Economist, цитиран от investor.bg.
Тези илюзии бяха разбити, но както винаги, надеждата умира последна. След краха в тези два сектора тя се превъплъти в развиващите пазари, които са голямата надежда на инвестиционните мениджъри през последните години. С високите си темпове на растеж, младото население и малкия дял в световните капиталови пазари покупката на акции в развиващите се страни изглежда като покупка на дял в бъдещето.
От инвестиционната банка Goldman Sachs (най-печелившата банка в историята на Wall Street) например смятат, че общата пазарна капитализация на развиващите се пазари ще се увеличи от 14 трлн. долара сега (колкото е БВП на САЩ) до 80 трлн. долара през 2030 г.
Делът им се очаква да нарасне от 31% от световните финансови пазари до 55 на сто. От Goldman прогнозират средна годишна възвръщаемост от 9,3% през този период и само 4% за фондовите борси в напредналите икономики.
Досегашният опит обаче трябва да е научил инвеститорите да бъдат по-предпазливи при подобни оптимистични прогнози. Същите очаквания имаше към развиващите се пазари в началото на 90-те, но за периода между 1991 г. и 2000 г. те дадоха обща възвръщаемост от едва 38% срещу 171% за развитите страни.

Фондовите борси не отразяват пряко икономиките

Едва през изминалото десетилетие развиващите се пазари действително успяха да надминат развитите по възвръщаемост.
Освен това трябва да се подходи внимателно и към връзката между растежа на една икономика и фондовите борси. От проучване на Елрой Димсън, Пол Марш и Майк Стонтън от London Business School става ясно, че връзката между растежа на БВП на глава от населението на една страна и възвръщаемостта за инвеститорите е слаба. Проучването включва данни за 17 национални борси от 1900 г. насам.
Едно от обясненията за този неочакван резултат е, че фондовата борса все пак не е идеално отражение на икономиката. Това е така, защото много големи компании не са регистрирани на борсата, докато други, които се търгуват на борсата, имат бавен растеж. Освен това често един сектор на икономиката доминира целия фондов пазар и пример за това е Wall Street, който през 1900 г. е доминиран силно от железопътни компании.
Освен това на развиващите се пазари може да се гледа и като на растящи компании. Те имат период на силно представяне, който води до надценяването им, след което постигнатата възвръщаемост неизбежно е разочароваща.
Старото правило за развиващите се пазари сочи, че те са надценени тогава, когато тяхното съотношение цена-печалба на акция стане по-високо от това на развитите страни, както се случва през 1999 г. и 2007 г., малко преди да настъпи рязък спад в цените на акциите.
В момента акциите в развиващите се пазари се търгуват със скромна отстъпка спрямо тези в развитите страни.

Податливи на циклично развитие

Развиващите се пазари действително са предразположени към цикли на силен ръст и спад. Те претърпяха 25% загуба на година три пъти за последните 20 години, а също и пет години с възвръщаемости над 50% за същия период.
Международните инвеститори обаче са причина за по-голяма част от нестабилността. Подобна тенденция се наблюдава и сега, особено ако се вземат предвид етапите на поредния инвестиционен балон, които включват пренасочване на средства, следвано от създаването на кредит, след което идва и фазата на еуфория.
Пренасочването на средства дойде след финансовата криза от 2007 г, която подкопа платежоспособността на развития свят. Докато правителствата там спасяваха своите банки, дълговете им скочиха. В резултат на това развиващите се страни имат много по-ниско съотношение между дълг и БВП в момента.
Кризата бе последвана от стремително понижение на основните лихвени проценти в развитите страни. Това накара западните инвеститори да заемат долари и евро и да купуват по-високодоходни активи, каквито са акциите в нововъзникващите пазари.
Инвестиционните фондове, които влагат в акции от нововъзникващи пазари, вече са получили приток от 45 млрд. долара за тази година според изследователската група EPFR Global.
Ниските лихвени проценти ще насърчат и създаването на кредит, след което идва и периодът на еуфория, в който евтините пари ще повишават цените на активите. Това вече се наблюдава в някои пазари на недвижими имоти в Азия. Други примери са фондовите борси в Тайланд и Индонезия, които стремително растат през последните месеци.
Инвеститорите нямат голям избор в момента при ограничената възвръщаемост, която предлагат развитите пазари. Надуването на инвестиционен балон в развитите страни обаче ще има далеч по-лоши последици за световната икономика, защото неговото спукване ще задуши търсенето в тези икономики, което може да потопи целия свят в дългосрочна дефлационна спирала.