Васил Загоров През 2000 г. Саддам Хюсеин обяви официално, че ще търгува иракския петрол срещу евро. Анализаторите нарекоха решението му „опасен прецедент“, а на някои то се стори по-основателна причина за последвалата война от несъстоятелната, както стана ясно, ядрена заплаха. Залежите на Ирак се изчисляват на 15,6 млрд. тона, или 10,3% от световните запаси, а до първата война в Залива Багдад добиваше по 3,6 млн. барела дневно – при сегашните 2,4 милиона. Идеята за алтернативна валута при търговията с черното злато се зароди като контрамярка на американската политика в Персийския залив, но от 2005 г. насам се добавят и все повече икономически и финансови аргументи. Намеренията в полза на единната европейска валута датират именно оттогава, когато редица банки на развиващи се икономики в Азия и страни - членки на ОПЕК, изразиха намерението си да обърнат част от своите резерви в евро. Доларът доминира на световния пазар на стоки и услуги – около 58% от търговията е в зелените пари срещу по-малко от 20% за единната европейска валута. По отношение на валутния пазар щатската валута също засега е предпочитана, следват я еврото и йената. Докога обаче? Поевтиняването на долара с 13% спрямо единната валута за миналата година и прогнозите, че “доларът навлиза в ера на слабост”, подгряха намеренията за търсене на алтернативни валути. Чавес лидер на валутна революция? На срещата на ОПЕК в Риад през ноември 2007 г. президентът на Венецуела Уго Чавес обяви, че иска да премине към друга схема за разплащания. За да подчертае антиамериканската нотка на предложението, латиноамериканският лидер подчерта, че една евентуална война срещу страна - членка на ОПЕК (визирайки Иран), ще взриви цените на черното злато до 200 долара за барел. (Война още няма, но петролът премина в настъпление от началото на 2008 г. и удари 111 долара за барел.) Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад разви идеята на приятеля си Чавес, като предложи по подобие на петролната кошница на ОПЕК да се направи и кошница от валути. Аргументът му бе съвсем основателен: слабите щатски пари намаляват постъпленията от петродолари на членките на картела. Единствено благодарение на активната намеса на Саудитска Арабия инициативата бе осуетена. Представители на държавата заявиха, че ако страните износителки изоставят долара, американската валута ще колабира. "Дори слух за намерението на ОПЕК да обсъжда алтернатива на долара ще има според мен последици, които ще застрашат интересите на страните членки", заявил тогава саудитският външен министър Сауд ал Фейсал. Но опасността не е избегната. Защото в края на миналата година „съюзен Ирак“ поднесе нова изненада - министър-председателят Нури ал-Малики заяви, че смята да трансформира валутните запаси на държавата от 23 милиарда долара в евро. Нигерийският финансов министър Шамсуден Усман също обяви намерение да “прикачи” валутните резерви от 47 милиарда долара към европейската валута. В полза на идеята се обади и Ангола, чиито валутни запаси са $10 млрд. Най-големите страхове са свързани с Китай – близо 70% от валутните резерви на държавата са в долари. Освен това държавата е вторият в света най-голям инвеститор в американски държавни облигации. И макар миналата есен изявлението на топбанкера да бе опровергано, от началото на тази година Пекин прави действия в посока на превалутиране на част от огромния си резерв от над $1 трилион. Тенденцията за диверсифициране на валутните резерви от страна на централните банки извади наяве изследване на Роял банк ъф Скотланд, цитирано от агенция „Блумбърг“. Италия, Русия и Швейцария са направили значителни корекции в полза на британския паунд и еврото. Деветнадесет от изследваните 47 централни банки отбелязват, че са намалили резервите си в долари, като едва 10 са ги увеличили. Тези, които са повишили резервите си в евро, са 21 срещу 7, които са намалили запасите в единната европейска валута. По данни на МВФ за третото тримесечие на м.г. около 65,6% от световните валутни резерви са в долари. В региона на Персийския залив също текат процеси, които също ерозират хегемонията на долара. Кувейт първи намали още през май м.г. тежестта на долара в кошницата от валути, към която е обвързана националната валута. Вероятно ще го последват и други страни. Русия държи ключа Определяща за бъдещия петролен пазар ще е позицията на Русия, най-големия износител на енергийни суровини извън ОПЕК. Само за януари 2008 г. Москва е експортирала 17,838 млн. тона петрол на обща стойност $11,358 млн., а за изминалата 2007 г. експортът на суров нефт е донесъл приходи от 114,145 млрд. долара (по данни на Федералната митническа служба). (В добавка – приходите от износа на нефтопродукти (без бензин, дизел и мазут) са за близо 52 млрд. долара.) Излиза, че от нефта си Русия е спечелила малко над една пета от размера на приходите на 13-те страни в ОПЕК за м.г., които са за около $649 млрд. Залежите на страната, които възлизат на 13% от световните запаси, я превръщат във важен фактор на петролните пазари. Москва обаче подходи тактически, следвайки дългосрочна стратегия, и реши да обвърже търговията с рубли с идеята за газовия ОПЕК. Заместник-председателят на „Газпром“ Андрей Круглов заяви, че заради ситуацията на финансовите пазари руският монополист възнамерява да трансформира разплащанията си в рубли. Той уточни, че тази система най-вероятно ще бъде въведена и за страните от бившия СССР. По този начин Кремъл се стреми да докаже по-голямата независимост на националната си икономика и да укрепи позициите на рублата. Според мнението на специалисти проектът „петрорубли” може да се реализира най-рано през 2009 г. В комбинация с инициативата за газов картел по подобие на ОПЕК, който се планира да се обсъжда след три месеца, ситуацията при долара наистина започва да изглежда драматична. (Още повече че за разлика от петрола цената на природния газ се определя не на борсите, а по формула, в която е включена и цената на нефта.) Към дългосрочната стратегия на Кремъл в тази посока може да се отнесе и приетият миналата седмица от Думата законопроект за чуждестранните инвестиции, който измества външните инвеститори от находищата на нефт, газ и други стратегически суровини, поставяйки ги изцяло под контрола на държавата. 60 евро за барел? Анализирайки ситуацията в Европа, Ерсте банк посочва в изследване, че всички петролни компании на континента са застрашени от нестабилността в обменния курс на долара. Според финансовата група именно отслабването на американската валута е основната причина цената на нефта да се изстреля над 110 долара за барел. Анализаторите на банката очакват, че ако бъде деноминирана в евро, цената на петрола ще остане около ниво от 60 евро за барел, без големи амплитуди около това ниво. Подобно мнение изрази и еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс. Той обясни, че откакто е на този пост от 2004 г., петролът е поскъпнал 3 пъти и затова “не можем да изключим, че през 2011 г. той ще струва 200 долара“. И докато всички атаки срещу долара са още на ниво окопна война, Венецуела “изстреля” първия откос в търсене на по-широка автономия при продажбата на петрол. В средата на миналата седмица венецуелският министър на енергетиката и изпълнителен директор на „Петрол де Венецуела“ Рафаел Рамирес заяви: "Наистина има някои контракти в евро – контракти за суров петрол и петролни продукти." Така Каракас за пореден път подкрепи идеята на Техеран за алтернативна петролна борса в евро. Така че дневният ред на бъдещата среща на ОПЕК ще е обект на особено внимание. Някои песимисти отсега предричат, че петролът и природният газ може да “изгорят” долара и тогава дори и Фед да пуска зелените пари с хеликоптер, както беше казал Бернанке, едва ли ще го спаси. Впрочем, откакто през 1970 г. президентът Никсън прекъсна пъпната връв злато-долар, щатските пари са загубили около 70% от покупателната си способност. Но ако им вземат и барелите...