Европейският парламент вчера прие създаването на нов механизъм за регулация във финансовия свят, съобщиха световните агенции. Според него се създават три нови европейски надзорни органа (ЕНО), които ще заменят настоящите надзорни комисии, и също така Европейски комитет за системен риск (ЕКСР), който ще има задачата да наблюдава и предупреждава за натрупването на системен риск в европейската икономика.
Новите органи ще следят процесите в банките, финансовите пазари, застраховането и пенсиите. Рамката идва по време на нарастващи страхове, че Ирландия ще обяви банкрут подобно на Гърция. Преговорите по финансова регулация започнаха още през февруари 2009 г., когато вече бяха налице негативните ефекти от глобалната финансова криза. В началото на септември тази година финансовите министри от 27-те страни на ЕС постигнаха споразумение за вида на законопроекта.
Надзорните органи ще са със седалища в Лондон, Франкфурт и Париж и ще могат да издават нареждания на държавни органи или компании по отношение на бизнес политиките им. Те ще започнат да действат от 1 януари 2011 г. и ще следят как националните регулатори изпълняват задълженията си, произтичащи от европейското право. Новите органи ще имат възможност и да разследват специфични финансови продукти, оценявайки рисковете, които носят за финансовия пазар. Освен това ще имат правомощия да уреждат спорове между националните надзорни органи и временно да забраняват рискови финансови продукти и дейности.
Българският евродепутат Илиана Иванова от Групата на ЕНП (ГЕРБ) обясни решението на ЕП с думите: „Финансовата криза беше само един от симптомите, които убедиха европейските институции и държавите членки в нуждата от тази сериозна реформа на финансовия надзор.“ По време на дебатите за новата финансова рамка президентът на ЕС Херман ван Ромпуй обяви, че съвсем скоро ще приключи и работата по правилата за борба с бюджетния дефицит в ЕС.

---

Спад при новите промишлени поръчки през юли

---

Новите промишлени поръчки в ЕС са намалели с 2,3 на сто на месечна основа през юли. Месец по-рано те отчетоха ръст от 2,5%. В България спадът през юли е с 3 на сто, а в Румъния - с 2%, показаха данните на Евростат. За еврозоната показателят намалява с 2,4%.
На годишна база индустриалните поръчки отчитат ръст от 11,2% в страните, използващи еврото, и с 12,5 за целия ЕС. В 14 от държавите показателят се понижава, в седем се покачва и остава на нивото си от юни в Латвия. Най-сериозни понижения за юли са отчетени в Дания (-22,1%), в Словения (-5,8%) и в Гърция (-5,4%). По ръст на поръчките води Ирландия (+7,5%), следвана от Латвия (+6,5%) и Швеция (+4,7%).