Държавните инвестиционни фондове придобиха популярност през последните години, най-вече за това, че инжектираха огромни парични средства в най-различни компании, които отчаяно се нуждаеха от капитали по време на финансовата криза. Същите инвестиционни гиганти отнесоха и критики заради големи неоправдани инвестиции и заради липсата на прозрачност. От Institutional Investor са подредили по активи най-големите държавни инвестиционни фондове в света, разкривайки и как точно оперират те, съобщи profit.bg.
Държавните инвестиционни фондове като цяло инвестират фискалните излишъци на различни държавни структури с цел генерирането на дългосрочна доходност, за да увеличат спестяванията на страните си и да поддържат стабилността на финансите им. Финансирането им обикновено се генерира от излишъците, получени от износ на суровини като петрол или ценни метали, активи от резерви в чуждестранна валута или други излишъци. Според класацията най-големият такъв щатски фонд е Alaska Permanent Fund, който управлява активи за 34,94 млрд. долара. Той се нарежда едва на 17-о място в света.

Парите най-често идват от търговия с петрол

Експертите от компанията поставят на първо място Abu Dhabi Investment Authority (ADIA), която притежава активи за 627 млрд. долара. Принципите на управлението на дружеството са доста неясни. ADIA никога не е обявявал публично стойността на активите си, но това е най-големият държавен инвестиционен фонд в света с огромна преднина пред всички останали. Финансирането на фонда идва от излишъците от петролната търговия на Обединените арабски емирства. ADIA беше един от първите държавни инвестиционни фондове, които се притекоха на помощ на Уолстрийт, като отчасти може да съжалява за това. Фондът плати 7,5 млрд. долара за 4,9-процентен дял в Citigroup през ноември 2007 г., след което цената на акциите на банката падна. Наскоро ADIA предяви претенции за над 4 млрд. долара, твърдейки, че от Citigroup са представили невярно финансовото си състояние. В отговор на кризата фондът намали риск-апетита си и увеличи средствата си за пасивни инвестиционни стратегии до 60% в сравнение с 45% през 2007 г. Отпуснатите на Дубай 10 млрд. долара спасителни средства от страна на Абу Даби значително намалиха сумата на петролните приходи, с които ADIA разполага.
На второ място според Institutional Investor е Government Pension Fund Global с активи за 461,49 млрд. долара. Норвежкият фонд е един от най-прозрачните в света и се управлява от Norges Bank Investment Management (NBIM), подразделение на Централната банка на Норвегия. Средствата за него идват от петролната търговия на Норвегия, а той е известен като "Петролният фонд". Средствата на фонда се управляват, така че да посрещат нуждите по пенсионните разходи на страната в бъдеще. Заради спада на световните пазари Government Pension Fund Global отчете отрицателна доходност за второто тримесечие на 2010 г., като намалението е главно заради най-лошата инвестиция на фонда, а именно BP. Сред другите инвестиции на фонда са дялове в щатски и световни промишлени компании като General Dynamics, Boeing, Raytheon, Lockheed, Rio Tinto, Honeywell и други компании извън сектора като Wal-Mart и Barrick Gold. Понастоящем фондът не инвестира в непублични компании.
В първата петица под номер 3 експертите поставят Saudi Arabian Monetary Agency (SAMA) с активи за 428,96 млрд. долара. Въпреки че е повече централна банка, отколкото специализиран държавен инвестиционен фонд, SAMA управлява чуждестранните валутни резерви на Саудитска Арабия повече с цел ликвидност и стабилност, отколкото капиталови печалби. SAMA получава средства от излишъците от петролната търговия и ги инвестира основно в нискорискови активи като държавни облигации. Агенцията държи по-голяма част от средствата си в щатски долари заради политиката на кралството да обвързва риала с щатската валута, което прави SAMA един от най-големите чуждестранни инвеститори в щатски държавни облигации.

Спасители на Уолстрийт

На четвърто място попада China Investment Corp (CIC). Фондът с активи за 300 млрд. долара понесе доста критики в Китай, след като първоначалните му инвестиции от 2007 г. - дял за 3 млрд. долара в Blackstone и дял за 5,6 млрд. долара в Morgan Stanley се оказаха губещи по време на световната криза. Напоследък CIC се насочва към суровини и инфраструктурни проекти. През юли 2009 г. плати 1,5 млрд. долара за 17,2-процентен дял в Teck Resources, най-голямата миннодобивна и металургична компания.
В първата петица според класацията място намира Hong Kong Monetary Authority. Централната банка на Хонконг съхранява активи за 277,46 млрд. долара и по-голяма част от резервите му с цел защита на фиксирания курс на хонконгския долар към щатския. Компанията инвестира предимно във фирми, включени в основния индекс на Хонконгската фондова борса. Тя също така има за задача да поддържа стабилността и целостта на хонконгската финансова система. Напоследък фондът поема и рискове, като увеличава инвестициите си в акции и поглежда все повече към хеджфондовете и дяловото инвестиране. От фонда обмислят и различни начини за инвестиране в юана, което би могло да сигнализира за основна промяна във валутната политика на Хонконг.
Kuwait Investment Authority заема шесто място с активи за 277 млрд. долара. Kuwait Investment Authority е компанията майка на Kuwait Investment Office и инвестира в местния, близкоизточния и на други международни пазари. По време на финансовата криза Kuwait Investment Authority, с помощта на правителствен спасителен план, закупи 16-процентен дял в изпадналата в затруднение Gulf Bank, за да й помогне да набере 375 млн. динара (1,3 млрд. долара) спасителни средства. Фондът също така инжектира около 400 млн. динара, за да подкрепя местния капиталов пазар. Сред по-забележимите инвестиции на фонда са вложените 3 млрд. долара в Citigroup по време на кризата, които през януари бяха продадени с 1 млрд. долара печалба, както и инвестицията му в Bank of America, която обаче все още е губеща.
В Топ десет на 7-о място според Institutional Investor се подрежда La Caisse de dépôt et placement du Québec в Канада. Фондът с активи на стойност 197,4 млрд. долара управлява пенсионните средства на канадската провинция Квебек и често е наричан просто „Касата”. По данни на фонда стойността на ежедневните му транзакции надхвърля 4,5 млрд. канадски долара, докато в активите му влизат над 4000 компании по цял свят, а портфейлът му от недвижими имоти го прави един от 10-те най-големи играчи в управлението в този сектор в света. На осмо място попада сингапурският Government of Singapore Investment Corp с активи за 185 млрд. долара. По време на финансовата криза делът на фонда в Citigroup беше спасен посредством изгодно конвертиране на привилегировани акции, но все още отчита голяма загуба, свързана с дела си на стойност 10 млрд. долара в UBS.
Девето и десето място са за сингапурския фонд Temasek Holdings и за китайския The National Council for Social Security. Temasek Holdings управлява активи за 132,93 млрд. долара, концентрирани предимно в Сингапур, Азия и развиващите се икономики. Холдингът притежава дялове в Merrill Lynch, Barclays и Standard Chartered, които закупи по време на финансовата криза. Освен в сектора на финансовите услуги, фондът инвестира още в телекомуникации, медии, транспорт, недвижими имоти, промишленост, енергетика и природни източници, а единственият му акционер е правителството на Сингапур. Според Institutional Investor фондът насочва средства към Азия, изтегляйки ги от западните икономики. The National Council for Social Security пък има активи за 113,58 млрд. долара. Създаден през август 2000 г. от Централния комитет на Китайската комунистическа партия и от държавния съвет, този фонд съдържа предимно капиталови и дялови активи, фискални отчисления от страна на правителството и други инвестиционни средства.