Триумфът на ОПЕК
Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) е създадена преди 47 г. и през по-голямата част от съществуването си е била картел повече по наименование, отколкото по предназначение.
The Washington Post
Робърт Самюелсон (Robert J. Samuelson)
Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) е създадена преди 47 г. и през по-голямата част от съществуването си е била картел повече по наименование, отколкото по предназначение. Тя не можеше да контролира цената на петрола, защото приеманите национални квоти за добив, предназначени за контрол върху цените на нефта, редовно се нарушаваха от самите й членове. В наши дни обаче ОПЕК се превръща в реално работещ картел - лоша новина за останалия свят.
За да разберем възможните последици, трябва да разгледаме последната среща на ОПЕК, която се състоя по-миналата неделя във Виена. Въпреки че аргументите за увеличаването на добива бяха доста сериозни – не само за цените на петрола, които в момента се колебаят около $100, но и опасността от навлизане в рецесия на САЩ, петролните министри категорично се противопоставиха на промяната му.
Защо това е лошо? Защото намаляването на цените на петрола е един от механизмите, чрез които се извършва автоматична корекция на забавянето или срива на икономиката.
$670 млрд. печалби през 2007 г. - четири пъти ръст спрямо 1999-а
Поевтиняването на бензина, мазута, дизела подобрява потребителския баланс, понижава инфлацията и увеличава степента на увереност на хората в утрешния ден. В този смисъл поевтиняването се явява като важен „автостабилизатор“ за нестабилната икономика.
Но доставчиците на петрол очевидно не се интересуват от това. Те са заинтересувани най-вече от стабилна и висока цена на петрола. През 2007 г. доходите на страните от ОПЕК от търговия с петрол се увеличиха 4 пъти в сравнение с 1999 г. Според оценки на анализатори печалбата възлиза на $670 млрд. Откъде се взе увеличението? Дали защото ОПЕК умело действа с баланса между търсенето и предлагането, или наистина започна да работи като картел – т.е. ограничава добива и така увеличава цените на петрола. И в двете съждения има доза истина.
Никой не се съмнява, че на петролния пазар има дефицит. Тук от полза за ОПЕК се оказаха две груби грешки. Първо, повечето от световните експерти не успяха правилно да оценят търсенето на нефт в световен мащаб и особено в Китай. От 1999 г. насам Китай започна да консумира два пъти повече петрол. През 2007 г. - 7,5 млн. барела в денонощие, при положение че общата световна консумация е възлизала на 86 млн. барела за денонощие. За Китай това потребление е с 13% повече в сравнение с 1999 г., докато през същия период САЩ са увеличили нуждите си едва със 7%. Второ, експертите надцениха обема на предлагането. В Ирак, Иран, Нигерия, Венецуела и други страни добивите намаляха заради войни, нестабилност или национализация. По данни на Фондацията за изследване на енергетичната политика (ФИЕП), ако тези геополитически фактори не съществуваха, в момента щяха да се произвеждат 4,5 млн. барела повече на денонощие.
В края на миналата година запасите бяха на санитарния минимум
Но това са само част от проблемите. През август 2006 г. цените на петрола паднаха с цели $70 до $50 долара за барел. Как действа в такива ситуации един истински картел? Съкращава добива и така избутва цените нагоре. ОПЕК постъпи по сходен начин. Обемът, отбелязва Лари Голдщайн от ФИЕП, беше съкратен до 800 хил. барела в денонощие. “През юли заради недостига вече бяха изразходени 125 млн. от закупените запаси”, отбелязва той. В резултат на това в края на 2007 г. запасите на страните потребители, измервани по количество дни, през които те могат да обезпечат функционирането на икономиките си, достигна най-ниските си стойности от 3 години насам. Така цените тръгнаха нагоре.
Според друг анализатор – Филип Верлегер, първопричините за нарастващото влияние на ОПЕК трябва да се търсят още в началото на 1999 г., когато петролът струваше около $10 за барел. През 1997-1998 г., по време на азиатската криза, търсенето спадна драстично, докато за предлагането практически нямаше регулаторни механизми. Тогава представители на Саудитска Арабия започнаха трескави преговори не само с Иран, Кувейт и Венецуела, но и със страни извън ОПЕК – Русия, Норвегия, Мексико. Така се постигна договорка за съкращаване на добива.
Днес светът заплаща последствията от тогавашната политика на картела. За големите и силни икономики е трудно да се отърват от петролната си зависимост – САЩ внасят около 60% от петрола, който използват. Въпреки това можеше да намали търсенето и по този начин да контрира политиката на ОПЕК. Та нали колкото повече се увеличава разликата между предлагането и търсенето, толкова по-сложно става за доставчиците да контролират пазара. При това положение някои производители прибягват до употребата на запасите си, други се изкушават въпреки договорите да увеличат петролните си доходи. В момента страните, които могат да влияят на пазара, са няколко – особено Саудитска Арабия, която по всяко време може да измени обемите на добива и да повлияе на цените.
Да съкратим апетитите си
САЩ апелират към чуждестранните доставчици, но да се мисли, че те ще подчинят техните интереси на американските, е най-малкото глупаво. Още повече че самите американци отказваме да предприемем редица мерки, които биха ни обезпечил свободата да маневрираме. До м.г. Конгресът не успяваше да обнови стандартите за икономичност на новите модели автомобили и леки камиони. Не позволяваме и приемането на данъци върху горивата, чрез които хората ще ползват коли само в належащи случаи. Няма политика за лансирането на най-икономичните автомобили. В добавка – има и сериозна обществена съпротива да се разработват залежите в Аляска и други райони на страната.
Нищо не се прави за съкращаването на собствените ни апетити. Така САЩ сами подготвиха триумфа на ОПЕК, а доколко той е сериозен, ще покажат тази и 2009 г. Ако доставките от страни извън ОПЕК не нараснат – Бразилия, Канада, Казахстан, световната икономика ще става все по-слаба, което ще понижи търсенето. В такива условия даже и ОПЕК може да се окаже неспособна да поддържа цените на сегашните нива.