Виктор Папазов е роден през юли 1958 г. в София. Завършва икономическия институт /сега УНСС/, специализира във Вашингтон и „Харвард“. Той е създател на Българската фондова борса. От март 2005 г. оглавява Съвета на директорите на борсата. Г-н Папазов, как ще коментирате очевидно по-слабата търговия на Българската фондова борса от началото на тази година и кога може да се очаква възобновяване на по-активната търговия и обеми като например от миналата есен? - По-слабата активност на търговията може да се отдаде най-вече на липсата на ясно изразена посока в пазара. Ако третото тримесечие на 2007 г. посоката на пазара бе предимно нагоре, при това в доста дългосрочен аспект, то след това пазарните участници не могат еднозначно да определят движението на пазара, което, от една страна, охлажда страстите, но от друга – ограничава активността им. Естествено, ако на пазара станат налице факти и обстоятелства, които могат да се тълкуват еднозначно, то това със сигурност би повлияло и на самите пазарни движения. Как повлия глобалната криза на нашата борса? Ако 2007-а ще остане за капиталовия ни пазар като година на IPO-атата, приблизително какъв процент откази от първоначални намерения очаквате за тази? Известно е, че поне 60 компании планираха публични предлагания през 2008 г.? - Безспорно връзка с глобалната финансова криза в България е налице, макар тази връзка да не е толкова ясно изразена, колкото в развитите пазари. Може също да се твърди, че ефектът спрямо България като че ли малко се позабави, което също е обяснимо. Но доколкото на местния пазар оперират и чуждестранни инвеститори, то той ще бъде във все по-тясна зависимост с останалите такива. Има и нещо друго - ипотечната криза, която стартира от САЩ и която засегна най-големите инвестиционни банки, започва да оказва влияние в България и на кредитирането на бизнеса и домакинствата от страна на местните банки, което е един от признаците за наличие на такава зависимост. Това отчасти се дължи на факта, че много от местните банки са собственост на големи чуждестранни трезори, които претърпяха директни загуби от ипотечната криза и това е нормално да се отрази на кредитната им политика. Естествено, местното нивото на секюритизация на ипотеките и качеството на тяхното обслужване не предполага възникването на породени в България сътресения или мултиплициране на външните. При всички положения обаче оказва влияние на поведението на институционалните инвеститори, както и на част от бизнеса, а оттам – и на самата борса. Какви са очакванията ви за финансовата търговия през тази година? Какво планирате като инициативи, основните възможности и предизвикателства пред БФБ за периода ? - Основно предизвикателство, естествено, ще е подмяната на съществуващата търговска платформа с Xetra на Deutsche Boerse. Това е проектът, който е от най-голяма важност за борсата и според нас ще има най-благоприятен ефект върху по-нататъшното развитие на пазара. При това не само от технологична гледна точка, доколкото това е само една страна от нещата. Очакваме ефектът да е многостранен – от нови членове до двойно листнати емисии. Беше обявено, че планирате за 2008 г. да привлечете нови компании в сектори, в които липсват емитенти. Как точно ще стане това и какво увеличение на активите на БФБ прогнозирате до края на годината ? - В условията на световната криза по пазарите е много трудно да се правят прогнози за развитието на местната борса и за динамиката на капитализацията й например. Освен това борсата в България все още е малък пазар и капитализацията й може лесно да бъде повлияна от листването само на един, но голям емитент. Привличането на компании от разнообразни сектори и превръщането на пазара във все по-представителна за икономиката извадка обаче си остава приоритет. Голяма част от крупните чуждестранни инвеститори на фондовата борса у нас разпродадоха акциите си при възникването на ипотечната криза. Какъв точно бе делът на продадените акции от външни инвеститори и кога очаквате тяхното „завръщане“? - Не може да се каже, че голяма част са излезли от пазара. Естествено, имаше такъв процес, но намаление от 4 на сто не може да се квалифицира като “голямо”. Освен това подобно поведение е обяснимо – емпирично е доказано, че различните чуждестранни инвеститори действат по един и същи начин при еднакви обстоятелства, т.е. отливът е навсякъде, не само за България. Как се развиват процесите около евентуалната приватизация на борсата ? Кога смятате, че трябва да бъде извършена? С какво ще се промени фондовият ни пазар след това? - Така поставен, въпросът не е коректен. Първо, искам да отбележа, че борсата възникна като инициатива на нововъзникващия частен сектор през 1991 г. Независимо от сериозния държавен дял и влияние в нея, тя никога не е била държавно дружество. В този смисъл терминът приватизация едва ли е най-удачният. Дали и кога държавата ще реши да продаде дела си е въпрос, на който аз не мога да отговоря (БФБ е включена в т.нар. забранителен списък за приватизация на правителството – бел.ред.). Как ще протече процесът по въвеждане на нови финансови инструменти и деривати на БФБ? Ще подкрепите ли тяхното възникване или ще оставите инициативата на компаниите ? - Въвеждането на деривативен пазар в България следва да е резултат на осъзната необходимост от такъв, т.е. ако нашите членове и техните клиенти имат реална нужда от такъв пазар, то борсата ще предприеме необходимите стъпки. За целта ние ще проведем необходимите консултации със съответните асоциации, обединяващи различните групи участници на пазара. Ако от тяхна страна е налице такъв интерес, то това би било и в интерес на самата борса. Но ако се прецени, че такъв на този етап от развитие на пазар все още няма, то няма и смисъл да повтаряме опита на Букурещката фондова борса, която стартира фючърсен пазар, но впоследствие се видя, че на него сделки не се сключват. Наскоро една банка обяви, че ще съдейства на български компании да се листват на Лондонската и Варшавските фондови борси, поради тяхната по-висока ликвидност. Как ще коментирате тази тенденция и какво влияние ще окаже върху БФБ ? - Този процес ще бъде двустранен, т.е. може да се очаква, че български емитенти ще търсят двойно листване навън, но и чужди – такова в България. Дори и в момента е налице заявен такъв интерес. Това малко или много е в контекста на процесите на интернационализация на капиталовите пазари и един от основните фактори за повишаването на ликвидността. Освен това не може да се твърди, че местните компании ще търсят други пазари, защото тук ликвидността е малка. Факт е, че само някои от най-големите европейски компании се търгуват на повече от една борса (ако се изключат новите многостранни системи за търговия и борсови обединения). А този факт свидетелства именно за това – за всяко едно местно дружество е по-добре в началото да търси листване на местната борса и чак когато стане наистина голяма компания – да излезе и на други пазари, като въпреки всичко запази присъствие на първоначалния местен пазар.