Деница Ватева Днешната Насърчителна банка, бъдеща Българска банка за развитие, ще може да участва с до 34% от капитала на малки и средни предприятия чрез дъщерното си дружество „Фонд за капиталови инвестиции“. Това предвижда законопроектът за трезора, който предстои да бъде обсъден в парламента. Така във фирмите ще бъдат осигурени средства за научна и развойна дейност, за повишаване на производствения капацитет и конкурентоспособността, както и помощ за усвояването на средства от ЕС. Фондът пък ще може да отделя до 10% от капитала си за подобни участия. Освен това той ще се занимава и с консултиране на бизнеса за инвестиции, преструктуриране и управление на пулове от ценни книжа. Ще бъде създаден и Национален гаранционен фонд, който може да отдели до 10 на сто от капитала си за издаване на гаранции. С тях ще могат да бъдат обезпечени до 50% от задълженията на фирми по заеми, както и за други услуги като участия в търгове, авансови плащания и т.н. Законопроектът предвижда още банката за развитие да купува или създава дружества за спомагателни дейности. Трезорът ще се финансира чрез кредити от български или международни институции, издаване на облигации и фондовете на ЕС. Предвижда се и възможност за привличане на влогове от служители или лица, ползващи услугите на банката. Поне 51 на сто от капитала на институцията трябва да бъде държавен, а като акционери могат да влязат още Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка и подобни национални банки от страните - членки на ЕС. Собствениците на акции в Насърчителна банка ще си ги запазят и след преструктурирането и в банка за развитие, предвижда още проектозаконът. Сашо Чакалски, изпълнителен директор на Насърчителна банка: Фирмите с експорт ще са наш приоритет - Господин Чакалски, защо точно сега се преобразува старата Насърчителна банка на Българска банка за развитие? - Създаването на една подобна банка е европейска практика. Всяка една от страните - членки на ЕС, има някаква държавна структура, която подпомага развитието на даден приоритетен сектор. Лично аз съм изумен от пълнотата на инструментите, които например Австрийската банка за развитие предлага – 100% поемане на риска, евтини гаранции – пълна гама от много силни инструменти. Българските малки и средни предприятия /МСП/ нямат шанс срещу конкуренцията на фирми с такава държавна подкрепа. Ако България иска да има един добре развиващ се сектор на МСП и най-вече на експортно ориентираните предприятия, ние също трябва да въведем подобни адекватни инструменти, които да улесняват кредитирането. - Това означава ли, че експортно ориентираните компании ще имат предимство при кандидатстване по проекти на ББР? - Да, безспорно. Екс-им функцията, която включва подпомагането на български фирми, които изнасят продукция, и чуждите фирми - вносителки на тази продукция, ще бъде един от основните приоритети на бъдещата ББР. Тази функция предполага улесняване на достъпа до финансиране и на двете страни по експорт-импорта. Другите основни приоритети ще бъдат определени от българското правителство, като ББР ще бъде инструмент за изпълнението на икономическата политика на българската държава. Това ще бъде мисията на ББР. - Какъв ще е характерът на кредитите, които ще отпуска ББР? - Обичайното кредитиране от страна на ББР ще остане един малък сегмент от нейната дейност, и то предимно в дългосрочен план. Кредитирането няма да е водеща функция на ББР, а тя ще се конкретизира в изготвянето на инструментите за подобряване достъпа до финансиране и за улесняване на търговските банки при финансирането на определени приоритетни дейности. Това кредитиране ще бъде извършвано с приемлив риск, който ще се поема от ББР. У нас т.нар. лош внос, който включва потребителски стоки, води до увеличаване на дефицита по текущата сметка. Затова наша цел ще бъде финансирането на „добър внос“, който включва инвестиционни стоки и на базата на който след време ще се генерира продукция. 18 банки и 9 лизингови компании- с преференциални условия за европари