Сп. "Икономист"

В някои държави спасителните планове за банките може би започват постепенно да отшумяват, но има и правителства в Европа, които тепърва започват да прибягват до тях. В края на юни испанското правителство обяви подробности по спасителен фонд от 99 милиарда евро за подпомагане на банките в страната да преодолеят тежката буря от лоши кредити и преструктурирането на затруднената банкова система. Изпълнението на плана, което дълго време бе отлагано, ще бъде сложно.
Засега испанските банки устояваха добре на кризата благодарение на премерените правила и съсредоточаването им върху традиционното банкиране. Само една малка спестовна банка, Caja Castilla La Mancha, започна да изпитва сериозни проблеми. В момента испанските трезори са изправени пред труден период.
Безработицата в страната е 18% и продължава да се увеличава. Печалбите спадат, а обемът на непогасяемите кредити е нараснал почти четири пъти през последните 12 месеца. Цялостното въздействие на тези лоши кредити ще продължава да оказва ефект върху печалбите поради две причини.
Едната е, че банките са заети да преструктурират кредитите и в много случаи заменят дългове за недвижими имоти на строителни компании. Това води до намаляване на коефициента на просрочваните кредити, но по този начин много банки натрупват проблеми в бъдеще.
Второ, финансовите институции имат на разположение две години, за да обезпечат просрочени ипотечни кредити или проблемни заеми на строителни компании. Тези лоши заеми ще се отразят върху печалбите през следващите 12 до 24 месеца, изтъква Матео Раменги, анализатор от швейцарската банка UBS. Повечето банки вече са изчерпвали "дебелия буфер" от т. нар. общи провизии - резерви, заделени в периодите на бум. Лошите дългове ще стопят всички натрупани печалби на някои трезори.
Испанските спестовни банки, които не са листвани на фондовите борси, или cajas (кахас), заедно образуват половината от финансовата система на страната. В момента те изглеждат особено уязвими. Контролирани от местни политици, те бързо се разраснаха, отпускайки кредити на строителни компании и финансирайки политически мотивирани проекти. Испанските трезори имат нужда не само от свеж капитал, но и от свиване на бизнеса си. В периода на икономическия бум индустрията се разрасна твърде много. На малката главна улица в Аравака, предградие на Мадрид, има поне девет банкови офиса, включително и на спестовни финансови институции. Според преценки на международната консултантска компания PricewaterhouseCoupers в страната има 30% повече банкови клона, отколкото е необходимо.
Засега само големите трезори като BBVA закриват клонове. Плановете за сливане също се отлагат.
Политиците водиха спорове за това, дали регионалните правителства трябва да разполагат с правото на вето над подобни сливания. Има по-силен аргумент в полза на оставането на тази власт в ръцете на Bank of Spain. Испанската централна банка спечели похвали по цял свят, че не бе "засмукана" от международната финансова криза, въпреки че институцията, както и централното правителство не направиха достатъчно, за да предотвратят неконтролирания растеж на ипотечни кредити.
Испанските търговски банки може би ще изчакат преструктурирането на спестовните банки, преди да обмислят сливания или придобивания. Двете големи банки от този сектор - Santander и BBVA, по някакъв начин са защитени благодарение на развитата им клонова структура в чужбина. Но всички банки в страната ще трябва да закрият свои клонове, да намалят разходите си и да се съсредоточат върху възстановяването от лошите кредити.