Питър Шиф, президент на Euro Pacific Capital

Барак Обама често говореше за жертви. А неотдавна самият той каза, че за предотвратяване изострянето на кризата американците са длъжни да се приготвят през следващите години да се сблъскат с дефицит в размер на милиарди долари. В своята встъпваща в длъжност реч покрай оживените призиви за доброволчество бяха очертани само няколко конкретни мерки, които президентът предвижда в най-близко време. Те включват в себе си: понижаване на данъците, създаване/запазване на работните места на милиони хора чрез държавно финансиране, спасяване на стотици компании и прилагане на преки „стимулиращи подходи” за потребителите. Може ли всичко изброено до тук да се определи като един вид „жертва”?
Това, за което говори той, е, че другите страни, финансиращи голяма част от американския държавен дълг – преди всичко Китай, Япония и Саудитска Арабия са длъжни да бъдат готови „да се принесат в жертва”. В обозримо бъдеще те са длъжни да финансират американския годишен дефицит в обем от няколко милиарда долара. Страните-кредитори, които впрочем вече имат дълг към САЩ в размер на милиарди долара, са способни само да произвеждат ъндъррейтинговите разходи, които Обама изобразява като потребление на гражданите на САЩ.
С други думи, тези страни нямат право да използват парите си за купуването на други активи или за стимулирането на вътрешното търсене в интерес на своя собствен народ. Когато настъпи срокът за погасяване на старите облигации, те няма да могат да направят нищо с тези пари, освен да купят още дългове. В противен случай това ще предизвика на пазара повишаване на лихвите в САЩ и „бягство от долара”.
Коренът на проблема не е във факта, че на Америка й е достатъчно проблемно да осъществява обмен с чужбина за поддържането на БВП, а в това, че икономиката, на първо място, е била прекалено голяма. БВП на САЩ представлява 70 % потребителски разходи. Преди това в продължение на няколко години значителна част от разходите беше функция на ненаситени потребителски заеми (средно не повече от 850 млрд. долара през 2005 и 2006 години), стремително разпространение на кредитни карти и ръст на други потребителски дългове. Сега, когато кредитите са недостатъчни, БВП на страната значително и неизбежно ще отбележи спад.
Ако някоя друга страна се беше сблъскала с тези условия, единственият изход от ситуацията щеше да бъде въвеждане на жестоки мерки, такива като мощен правителствен контрол и девалвация на националната валута. Но в случая на американската валута, която има статус на резерва, на САЩ й остава доста по-привлекателна алтернатива. Те планират да изгубят толкова, колкото могат и е необходимо, за да продължат да губят още дълго, колкото е смятано за нужно, а останалият свят ще трябва да плаща сметката от своя джоб.
Днес гражданите на САЩ представляват 5 % от населението на Земята, но на тях им се пада повече от 25 % от БВП в света. Прибавяйки дълговете на страната и отслабването на икономиката, това несъразмерно преимущество би трябвало да се намали. В същото време Америка моли доста по-бедни страни да поддържат статуквото, а те, от своя страна, се съгласяват. Дори и сега!