Роден: 28 март 1958 г. в с. Загражден, Ловешка област Образование: 1982 г. - Национална спортна академия Специализации: 1999 г. - обучение за развитие на българските асоциации ACDI/VOCA - САЩ Професионален опит: 1980-1991 г. - треньор по борба в Дружество за физкултура и спорт “Локомотив” - Русе, и “Левски - Спартак” - София; 1989-1991 г. - старши треньор на националния отбор по борба за юноши до 18 г.; от 1991 г. има частен бизнес, като от 1993 г. е собственик на предприятие за месодобив и месопреработване. Членство в научни, творчески, обществени организации: От 1998 г. е член на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България, а от 1999 до 2004 г. е неин председател, сега – почетен член Езикова подготовка: Руски език Семейно положение: Женен, с две деца Валентин Георгиев Г-н Вътев, как стана така, че след спортната ви кариера се захванахте с частен бизнес? - Кариерата ми в спорта и по-специално в борбата приключи като треньор на мъжкия национален отбор и като треньор на подрастващите в „Левски - Спартак”. Наложи се да се разделя с едно поколение, с което работих в продължение на 9 години и не можах да понеса факта, че трябва да се върна на изходно положение. Напуснах спорта, без да имам ни най-малка идея с какво да се занимавам. След известно лутане открих вълшебната думичка „консигнация”, защото не притежавах никакъв начален капитал и започнах опити да правя бизнес в различни сфери. Първоначално с приятел направихме магазин за облекла в Бяла Слатина, защото в София ни се виждаше доста трудно. Бизнесът ни не беше особено успешен, но като цяло така започна преминаването ми от спорта в предприемаческата дейност. Кога и как започна дейността си „Тандем”? Какви бяха най-големите предизвикателства в началото? - След опита ми с облеклата, заедно с брат ми започнахме първите си опити в производството. Започнахме да произвеждаме сандвичи. Скоро обаче се оказа, че много трудно се снабдяваме със суровини за тях, най-вече колбаси. След една куриозна случка – от един колбасарски цех отказаха да ни продават колбаси, защото често сме пазарували от тях и много ще забогатеем – бяхме провокирани към следващата стъпка – да започнем да произвеждаме колбаси сами. В началото на 93-та година ипотекирахме жилището на родителите ни, наехме един цех и започнахме да правим колбаси. В началото всъщност произвеждахме само кайма и шишчета. Най-интересно беше първото ни производство на кайма, тъй като нямахме идея въобще на кого ще я продадем. И тогава на помощ пак ни дойде думата „консигнация”. Дадохме произведените количества на консигнация на два магазина. Когато се върнахме, за да разберем дали са продали нещо, се оказа, че каймата се е продала бързо и така започнаха поръчките към нас. Може да звучи куриозно на някой, но тръгнахме от 30 кг. кайма. От уста на уста, от ухо на ухо се разчу, че правим качествена кайма и така започна малко по малко бизнесът ни. Малко по-късно започнахме да произвеждаме наденица, след това кренвирши и така до днес, когато „Тандем” произвежда пълната гама от колбасарски продукти. Разказахте за едно доста „романтично” начало. Сега, след приемането на България в ЕС, по-трудно ли е за месопреработването? - Мога да твърдя, че за месопреработвателите никога не е било лесно да оцеляват на българския пазар заради различни сътресения – от дефицита на месо през 1996-97 година до свръхпредлагането, каквото има през останалите периоди. Така че пълноправното членство на България в ЕС в никакъв случай не се явява водоразделна граница, от която да кажем, че е станало по-трудно или по-лесно в нашия бранш. Единствената разлика, която се усеща, е фактът, че месото от страните в ЕС влиза в България без мита, което се оказа проблем за българските месопроизводители, тъй като европейското месо е доста по-евтино от тяхното. Може ли да се твърди, че българските месопреработватели са конкурентни на европейския пазар? - Според мен би могло да се твърди, но в зависимост от гледната точка въпросът ви има различни отговори. Ако разглеждаме българските продукти на българския пазар – да, те са конкурентоспособни, защото са качествени и безопасни. Много български предприятия вече покриха европейските изисквания и норми за безопасност на храните. Но ако говорим за експорт на европейски пазари, то България далече не е конкурентна. На европейските пазари е много мощна синергията между частния бизнес и държавите в името на това да се поддържа висок имидж на продуктите. Там от много години действат единни национални маркетингови и пазарни стратегии. Би било много трудно, да не кажа невъзможно на една-единствена българска компания да пробие на европейските пазари. От тази гледна точка, не сме конкурентоспособни на европейските пазари, но пак повтарям, не защото нямаме качествени продукти, а защото нямаме достатъчно силен маркетингов национален подход. След като твърдите, че българските продукти трудно ще пробият на европейските пазари, защо вашата компания непрекъснато се стреми да покрива всички европейски изисквания и стандарти? Наскоро взехте сертификат и за международния стандарт IFS? - Както вече стана дума, още от самото си създаване „Тандем” се стреми да произвежда продукти от най-високо качество. Ние доста рано за стандартите в българското месопреработване установихме колко по-ефективни са европейските стандарти като ноу-хау. Още през 1996 г. започнахме да проектираме ново предприятие, което да отговаря на международните стандарти за качество и безопасност, защото това в крайна сметка означава и по-висока ефективност. За голямо съжаление през 1999 г. българската държава все още не приемаше европейските стандарти, тогава властваха българските държавни стандарти, които се различават съществено. Когато вече се заговори за европейски стандарти и за подготовка за пълноправно членство, „Тандем“ вече беше доста напред като нагласа и условия за тяхното внедряване. Така че през 2002 г. пуснахме в експлоатация първото в България новопостроено предприятие по всички европейски стандарти. Оттогава насам „Тандем” се стреми да бъде в крак с всички европейски и международни тенденции за качество и безопасност на продуктите. Това е нашият стил на работа – да търсим най-високите стандарти. И причината е много проста - да печелим и затвърждаваме доверието на българския потребител в нашите продукти. Имало ли е случаи в кариерата ви, когато да ви се е искало да зарежете бизнеса ви и да се занимавате с нещо друго? - Много отдавна съм разбрал, че няма лесен бизнес, в каквато и сфера да е той. Така че никога не съм се опитвал да търся нещо по-лесно. Но е имало моменти, когато е трябвало да мина през цялото безобразие на разрешителните режими и гаврата на чиновниците с частните предприемачи, тогава ми се е искало да напусна държавата. Какви качества трябва да притежава днешният мениджър, за да бъде успешен? - На първо място, трябва да има вътрешната потребност да успява. А тази потребност неминуемо води до необходимостта да се учи непрекъснато. Необходимостта да учиш изисква воля да разбереш това, което си научил, и да имаш куража да го приложиш на практика. Живеем във време на доста динамични промени и ако човек не се ориентира в тенденциите на тези промени, ще изостане. Преди време бяхте сред учредителите на партия ФАГО. Временно явление ли беше това начинание и имате ли амбиции за политическа кариера? - Ако разгърнем абревиатурата ФАГО означава Федерация „Активно гражданско общество”. Участието ми в изборите през 2005 г. може да се нарече временно увлечение, което ме научи на много неща. Политическата и избирателна система в България е порочна според мен. От 2005 г. насам аз не вярвам в резултатите от изборите и не гласувам. Но продължавам да вярвам, че на България й е нужно активно гражданско общество. Последните местни избори за мен показаха една тенденция, която е много разбираема – бизнесът се опитва да влезе в политиката, защото държавата не прави нищо, за да му помогне да се развива. В България политиците правят бизнес, което е опасно и води до сериозни деформации на българската икономика. Така че според мен, за да се получи баланс, политиците трябва да правят политика, която да има за цел да създава нормална и конкурентна бизнес среда. Тогава предприемачите ще прекратят опитите си да се занимават с политика и ще развиват бизнеса си, знаейки, че по пътя на нормалния диалог могат да поставят проблемите си пред хората, които правят политика. Тази година „Тандем” става на 15 години. Как виждате бъдещето на компанията след още десет? - И след 10 години „Тандем” ще остане верен на стила си да търси най-високо качество. За мен бъдещето е в добри партньорски взаимоотношения и коопериране с български и чужди партньори. Тъй като съществуването като самостоятелна стопанска единица оттук нататък ще става много трудно не само за „Тандем”, а за всяка българска компания. Ще се борим да запазим мястото си на българския пазар и чрез партньорски отношения да пробием и разширим позициите си на европейския.