Жан Истас работи в структурите на Sodexo от 12 години. Започва кариерата си в офиса на компанията в Прага, където отговаря за изграждането на система за осребряване и централизация на операциите и ръководи процеса по реализация и стандартизация на ваучерите в Европа. По-късно в централатa на корпорацията внедрява платформа за онлайн поръчки в осем държави. Професионалното му развитие продължава в белгийския офис на компанията, където работи върху различни стратегически проекти и ръководи отдела за развитие на търговската мрежа. Преди да оглави Sodexo България, Жан Истас е бил част от екипа за географско развитие на Централна и Източна Европа.

---

- Г-н Истас, по време на криза българските компании засилиха ли интереса си към ваучерите за храна, или напротив? И защо?
- Трудно е да се каже, тъй като повечето активни оператори не могат реално да се надяват на нови клиенти поради намалената квота от началото на 2010 г. Били сме свидетели на намаляване на бюджета за такъв вид социални придобивки поради настоящата пазарна криза. От друга страна, някои компании, които търсят ефективни начини да мотивират служителите си по време на криза, се възползват от този вид решение.

- Тъй като пазарът на ваучери за храна е на квотен принцип, определян от Министерството на финансите, как стоят нещата в Европа и как е уреден въпросът там?
- В други държави няма квотна система и пазарът се регулира благодарение на свободна конкуренция.

- Налагат ли се административни промени и какви?
- Има нужда от промяна на регулационния принцип от страна на Министерството на финансите, за да може да се създаде система, която да подкрепи свободния пазар и свободната конкуренция. Към настоящия момент ние вярваме, че премахването на индивидуалните квоти незабавно ще увеличи конкуренцията. Последствията от това биха били, че повече хора ще имат достъп до този вид услуги и ще се възползват от едно по-добро съотношение цена/качество.

- Какви приходи влизат в бюджета от подобна практика и какви са предимствата за самата компания? А за служителя какви са плюсовете?
- Днес общата годишна квота, определена за България, е от около 171 милиона. Главното предимство на такъв вид практика е, че ваучерите са освободени от данъци както за служителите, така и за работодателите.

- Повечето оператори на ваучери за храни имат специални изисквания към работодателите, които купуват талони. А именно - да нямат данъчни и осигурителни задължения и задължително да са регистрирани по ДДС. Подобни условия не са ли много трудни за изпълнение в тази сложна финансова обстановка?
- Не, не е трудно. Системата е изключително лесна за практикуване от страна на работодателите. Още повече фактът, че за да приемат ваучери, хранителните магазини трябва да имат регистрация по ДДС, носи ползи на държавата и помага за борбата със сивата икономика.

- От кои браншове има най-голям интерес за покупка на ваучери?
- Не може да се каже, няма привилегировани индустрии за такъв вид услуга. Всички имат еднакъв интерес.

- Каква е средната комисиона, която се удържа от работодателите и търговците, приемащи чековете?
- Тя варира в зависимост от конкурентната среда, от различните предложения на доставчиците, както и от размера на работодателите и търговците. Трудно е да се даде някаква средна сума.

- Освен талони за храна има ли и други варианти за бонуси за служителя под формата на ваучер?
- Разбира се - предлагаме ваучери за подарък, за дрехи и др., но те не са третирани данъчно по същия начин засега.


Интервютата взе Диана Йосифова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.