Голямата разпокъсаност на земята е значим проблем в източноевропейските държави, коментират анализатори от консултантската компания „Елта консулт“. След 50 години на колективизация беше даден приоритет на реституцията на земята, като страничен ефект бе появата на множество отделни парцели, което силно затрудни използването на й и намали производителността. Изследване на Организацията по храните и земеделието (FAO) към ООН заключава, че комасацията продължава да бъде черна кутия, като добрите практики за успешно уедряване на земята са малко. Чехия и Унгария успяват да се справят с проблема благодарение на обстоятелството, че кооперативните селски стопанства бяха запазени по време на поземлената реформа, като законодателството позволява отдаването на земята под аренда с цел увеличаване на парцелите за обработване. Разходите обаче остават високи поради големия брой краткосрочни договори за аренда, както и съществуващите правни ограничения пред свободното договаряне. В Унгария например кооперативите нямат право да купуват земя. Особено сериозен е проблемът в Полша, където комасацията се извършва с крайно бавен темп. По изчисленията на експертите там ще са нужни 100 години, за да се извърши уедряването, и 175 години за цялостното приключване на процеса. Правителството взема мерки за преодоляване на проблема, като например плаща по-високи пенсии на земевладелците, имащи малки парцели земя, които се съгласяват да ги продадат, като терените се присъединяват към по-големи стопанства. В Кипър процесът започва през 1970 г. с влизането в сила на закона за комасацията. Държавата придобива част от земята чрез покупки и експроприация и я разпределя между земевладелците, които са проявили интерес към увеличаване на собствеността си. В резултат в регионите, в които е извършено уедряване, се стига до увеличаване на парчетата земя средно със 75%, намаляване на броя на парцелите с около 60%, както и намаляване на броя на собствениците с 33%. До края на 1998 г. са построени 1084 км пътища със 189% повече от периода преди началото на комасацията. В резултат на предприетите мерки силно нараства производителността, като доходите от селскостопанска дейност се увеличават с около 300% спрямо периода отпреди започването на комасацията. У нас от седем години насам политиците се опитват да прокарат проектозакон за комасацията на земеделските земи, но липсата на бюджетно финансиране проваля тази идея. Според агростатистиката към 2005 г. земеделските стопанства са обработвали близо 30 млн. дка, като близо 80 на сто от тях притежават под 10 декара. За да получат финансиране от европейските фондове обаче, фермерите трябва да обработват над 10 дка и тази раздробеност ще ги затрудни сериозно при получаването на субсидиите.