Васил Загоров Русия предложи на Сърбия 1 млр. евро за пакет от нефто-газови активи, който включва 51% от държавната нефтена компания “НИС”, 50% от газопровода „Южен поток“ и дял от подземното газово находище „Банатски двор“. По данни на “РБК дейли” правителството на Сърбия вече е готово да предостави на „Газпром“ част от нефто-газовите мощности на страната. В началото на октомври шефът на руския газов монополист Алексей Милер посети Белград. Той се срещна със сръбския президент Борис Тадич и премиера Войслав Кощуница, за да уточни детайли по сделката. Заводите на “НИС” се нуждаят спешно от модернизация, което принуди сръбските власти да задействат процедурата за демонополизиране на сектора. Газопроводът „Южен поток“, за чието строителство през лятото се договориха „Газпром“ и италианската “Ени”, трябва да премине по дъното на Черно море. Проектът ще осигури доставките на руски газ за Италия и други европейски страни. Руският газов гигант постигна през последната година големи успехи на доходоносните европейски пазари, като застави бившите членове на СССР да плащат за суровините цени, близки до тези на световните пазари. Стигна се дори до спирането на газ към несговорчиви партньори като Украйна. Но „Газпром“ има прекалено много потребители и прекалено малко газ, отбелязва американското списание “Нюзуик”. Според изданието „ахилесовата пета“ на руския монополист се намира в количеството извлечен газ. Той добива 550 млрд. куб. метра, което трудно засища дори вътрешните пазари на федерацията. За да задоволи нуждите на европейските си клиенти, които консумират по 80 млрд. куб. метра, компанията разчита на скъп внос от Централна Азия. Именно европейските клиенти заплащат пълната стойност на суровината и осигуряват основната част от печалбата на „Газпром“. Само през втората четвърт на 2007 г. Русия е спечелила 21 млрд. долара. „Газпром“ трябва да се замисли върху стратегията си, защото страните, от които пазарува – Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, започват да сключват експортни сделки с други потребители, като Китай, отбелязва “Нюзуик”. Тези контракти са заплаха за влиянието на „Газпром“, което е най-мощният външнополитически коз на Русия. Заместник-председателят на „Газпром' Александър Аненков обяви на 26 декември, че компанията е против усвояването на руски залежи от чуждестранни нефтени и газови компании, сходни с тези в схемата за „Сахалин 1“, където участват “Ексън мобил”, индийската “О Ен Джи”, японската “Содеко” и „Роснефт“. В края на годината Русия натисна и инвеститорите в „Сахалин 2“ и пое основния пакет акции. Боливия национализира четири чуждестранни газови компании Догодина Боливия ще активизира сътрудничеството в петролния сектор с компании от Иран, Венецуела, Аржентина и Русия, включително с “Газпром”. Боливийският министър на енергетиката и природните ресурси заяви, че страната се е сблъсквала с проблеми при износа на газ в Бразилия и Аржентина и за това възнамерява да отдели особено внимание на съвместните проекти с тези държави. Ще продължи и сътрудничеството с руската компания Газпром, установено през февруари т. г. с меморандум за взаимопомощ. Предвиждат се съвместни проучвателни дейности и разработка на въглеводородни залежи в Боливия, участие в инфраструктурни проекти, производство на втечнен природен газ и квалификация на специалисти от петролния и газовия сектор. През 2008 година боливийската държава планира да поеме и контрола (минимум 51%) над четири чуждестранни предприятия за производство или транспорт на газ, обяви вчера социалистическото правителство на президента Ево Моралес. Чуждестранни компании, сред които са френската „Тотал“, „Бритиш гас“, американската „Ексън мобил“ и испанско-аржентинската „Репсол“ разработват находища в Боливия, но са замразили инвестициите си за проучване. Боливия е най-бедната страна в Латинска Америка, но притежава вторите по мащаби залежи на природен газ в региона след Венецуела.