Последните дни бяха доста стресиращи за Гинка Върбакова, която постигна договорка да купи активите на „ЧЕЗ груп" в България. Цялото обществено внимание бе насочено към нея, което е съвсем нормално предвид факта, че е напът да придобие бизнес, който пряко засяга 30 – 40% от населението на страната.
След рейдове по две от националните телевизии обаче отговорите ѝ не покриха спектъра от въпроси, които хората си задават. От чешки източници се разбра откъде ще дойдат парите, но все още виси въпросът как ще се върнат, особено ако е вярно твърдението на регулатора, че това не може да стане през сметките за ток.
Съмненията за задкулисие се подсилиха и от реакциите на политици и експерти. В началото всеобщата теза бе, че компанията „Инерком" не е най-добрият избор за купувач, но все пак се занимава с енергетика, имайки соларни инсталации, и няма какво да се направи в един частно-правен процес, какъвто е договорът за покупко-продажба. В подобен дух бяха и първите коментари на премиера Бойко Борисов. После обаче сделката изведнъж се превърна в заплаха и министър-председателят съзря заговор за сваляне на правителството. А президентът Румен Радев директно обяви, че става въпрос за схема за скрито придобиване на дружеството.
Какво се е случило между двете изявления на Борисов и кой е евентуалният скрит купувач на активите, е безспорно важно. Но по-важното е защо ЧЕЗ напуска България и защо не се появи друг стратегически купувач за активите му в България.
Краткият отговор бе даден през тази седмица от бившия оперативен директор на ЧЕЗ България Петер Баран, който обяви, че компанията е взела решение да напусне България още преди 5 години заради несигурната среда за правене на енергиен бизнес у нас. Напускането по-рано на един от най-големите стратегически играчи на европейския електроенергиен пазар, германската Е.ОН, не подейства като сигнална лампа.
Всъщност в договорите за приватизация на трите ЕРП-та е записано, че те ще излязат на свободния пазар през 2007 година. Тогава всяка иновация и ноу-хау, с което разполагат стратегическите инвеститори, ще има смисъл в една конкурентна среда, а потребителите ще получават качествена услуга. 10 години по-късно не можем да говорим за либерализиран пазар на дребно, а странните експерименти в енергетиката не спират. Ако управляващите искаха действително да разберат какви са проблемите, можеха да поискат от адвокатите си документацията по заведените дела от трите ЕРП-та срещу България, където всичко е описано детайлно.
Ако излезем от полето на енергетиката, ще се натъкнем на отлив на стратегически инвеститори от страната в почти всички сектори, като последният случай е на пристигналия преди едва 5 години норвежки мобилен оператор „Теленор". В повечето случаи те се оттеглят без много шум и най-многото, което си позволяват, е силната по техните стандарти фраза „проблеми с правната среда". Ако знаеш, че утре може да се приеме специално законодателство, което да те ограничи или изхвърли от пазара, няма как да рискуваш, колкото и удобно да е данъчното облагане и ниска цената на труда. Но и в последния случай сякаш се върви в обратната посока. Вместо да се предприемат действия към нормализиране на възможностите пред предприемачите и инвеститорите, и тук не става въпрос само за чуждестранните, държавните мъже и жени отново заговориха за държавна намеса – като си отиват чехите, държавата да изкупи техния дял. Да, навсякъде в Европа има примери за подобни компании с държавно участие, но те се управляват по най-високите корпоративни стандарти, докато в българската енергетика никаква пазарна логика не може да обясни огромните задължения на НЕК и БЕХ, които само се прехвърлят в годините. Така че важната тема не е защо Гинка идва (защото ако не е тя, ще е например Сийка), а защо стратегическите инвеститори ни избягват.
Пламен Енев