Магдален Димитров е ландшафтен архитект по образование. На базата на интереса му към модата, след като завършва, решава да се занимава с интериори на заведения. След промените основава фирмата за дамско и мъжко облекло „Мони MCD“. В периода 1991 г. – 2000 г. компанията е два пъти модна къща на годината, печелила е два златни медала от Пловдивския панаир. Днeс г-н Димитров е собственик на една от най-модерните фабрики за производство на дрехи, носеща неговото име. Тя се намира край Плевен, върху 11 000 кв. м, и през 2006 г. в нея работят около 1200 работници и специалисти. - Финансовата криза у нас вече е факт. Как ще успеят да оцелеят компаниите в модния бранш и какви са вашите прогнози за 2009 г.? - Финансовата криза настъпи изведнъж и засегна сектора „Облекло и текстил“ не само у нас, но и продавачите на мода в целия свят. Затова трябва да се адаптираме към новите условия – а именно да се предлагат по-функционални стоки и на по-достъпни цени. - Смятате ли, че кризата може да има и „пречистващо“ въздействие върху пазара? - Поради повишаването на стандарта и нивото на работните заплати нискокачествените производители ще загубят голяма част от клиентите си и ще отпаднат от пазара. Така че браншът ще се свива, което ще се усети още тази година. - Как се роди идеята за Desizo Monni? - През 1991 г. създадохме фирмата за облекло „Мони MCD“. Тя ставаше все по-популярна, но технологията, която използвахме тогава, се базираше на опита ни като бивш соцпазар. Нивото не беше достатъчно високо, а дрехите бяха средно качество. Така от 2000 г. разработихме стратегия за инвестиции в технологично оборудване и развитие на най-напредналите производствени методи. Стратегията приключи успешно през 2008 г. Новото предприятие бе оборудвано с последните нововъведения в шивашката индустрия и подписахме договори с компании предимно от немския пазар. Първоначално използвахме т.нар. подлепена технология, която се смята за по-ниско качество в сектора, но за много известни марки за тогава като „Даниел Ещер“ и „Карл Грос“. Но за нас това не беше достатъчно, защото върхът в производството е т.нар. италианска технология, по която шият топмарките „Фере“, „Черути“, „Армани“, „Дзеня“. Те използват метода “Семиинтелато” и ”Интелато”. Това е трудна технология, която се базира на знанията на италианските майстори и е свързана с много скъпи материали, индивидуалност на работа на отделния изпълнител, ръчен труд. Така че развитието на фирмата премина през две нива: първо подлепена технология за средно качество за немския пазар и след това - постигане на най-високите стандарти в мъжката мода по примера на италианските шивачи. - Какво се случи, след като внедрихте т.нар. неподлепена технология? - Започнахме да привличаме вниманието на все по-големи имена от италианските топмарки като „Фере“, „Томболини“, „Келвин Клайн“. - Какви са изискванията на големите модни гиганти и какви са предимствата на България спрямо големите азиатски страни? - Световните модни марки търсят големия професионализъм на всеки отделен изпълнител в производствената линия. Той се изразява в дисциплинираност, точност в шиенето и усет към самата материя. Необходима е голяма доза интелигентност. Топбрандовете пускат индивидуални поръчки, които са напълно неизпълними за азиатския пазар. - А има ли подготвени майстори, които да покриват подобни високи изисквания? - Нямаше, но успяхме да привлечем възрастни специалисти, работили за големите модни централи от Италия да обучават персонала. От друга страна, инвестирахме в напълно различни машини от тези за „подлепената“ технология. Така с гордост мога да кажа, че достигнахме до едни от най-високите нива в индустрията. - С какво се различава една дреха, изработена по подобна технология? - За пръв път в нашата страна се предлагат облекла за силния пол, като се използват материали и техники, свързани с ръчна работа, тропоски, които заместват традиционното подлепване на дрехата. По този начин облеклото става изключително леко и удобно за носене, не се мачка и има перфектна вталена линия. Така дрехата просто полепва по тялото. А и вталеният силует, който е изключително модерен, се постига по-лесно. Материалите, които се използват, също са по-специални и дори ако смачкате сакото в ръце – то не си променя формата. - В условия на финансова криза защо решихте отново да се обърнете към българския потребител? - Когато разработвахме стратегията и колекцията си, не сме знаели за финансовия колапс. Новата марка Desizo Monni се базира на опита на персонала и работата ни с топмарките в сектора. Амбицията ни е да предложим висококачествени облекла на разумни цени. Ако един костюм на големите марки струва 2000-3000 лв., ние го продаваме за около 500 до 1000 лв. - В последните 3-4 години няколко по-големи български фирми дадоха заявка на модната сцена с облекла за силния пол... - За конкуренцията или добро, или нищо. Но от българските фирми няма такава, която да владее „неподлепената“ технология, така че въпреки масираната реклама проучванията са, че и ние ще отвоюваме своя пазарен дял. Така че пред колегите се очертава дълъг път, за да достигнат нашите нива на качество. - Според вас колко струва на българския мъж да изглежда добре? - Време е българският мъж да отговори на нивото на българската жена. Досега той е малко компромисен по отношение на облеклото си. Настъпил е моментът, когато да догони западноевропейските стандарти. Естествено, има и такива мъже, които се грижат прецизно за външния си вид, следят модните тенденции, но те са все още малко. Двете основни линии на компанията се определят от възможностите на клиента. Първата и по-скъпата е деловата линия Desizo Monni. За нея използваме методите на италианските майстори и платовете на световноизвестни производители като „Черути” и “Пуро тесуто”. Цените са около 700-1000 лв. Втората линия – Monni, е изработена по класическа италианска технология с участието на ръчна работа, но тук са използвани и подлепващи материали. Тази линия е предназначена за по-широк кръг от клиенти и се разпростира в периметъра от официални до спортни и всекидневни облекла. Костюмите ще струват около 400-700 лв. Съвсем скоро на пазара ще бъде представена и третата линия – Monni MCD, предназначена специално за господата, които предпочитат ефектни облекла на ниска цена. - Какво е мнението ви за българските млади дизайнери? - Трябва да им се даде по-голяма възможност за изява, особено в областта на мъжката мода. При дамското облекло вече имаме откроени дизайнери като Аля Милушева, Виргиния Здравкова. - Смятате ли, че се преборихме с негативния имидж на българските стоки като некачествени? - Има български фирми, които се приемат доста положително навън. За положителния имидж на страната говори и фактът, че в България идват големите модни компании, които изискват високото качество. Тези, които разчитат само на евтината работна ръка, се насочват към Индия и Китай. - След няколко дни ще представите последните си предложения за есен-зима 2009 г. Какво ще бъде модерно при мъжкото облекло? - Тенденциите в сектора се определят от „големите имена“. Те представят посоката на развитие, като всичко започва още с избора на платове. „Армани“ и „Дзеня“ имат възможност да поръчват материалите си от собствените си стада от овце в Азия, Африка и Австралия. Те показват дадена посока на развитие, а ние ги доразвиваме. Като цветова палитра през лятото ще бъде модерно бежовото и екрюто, а при официалните облекла – сиво и черно с акцент в лилаво. Отново се набляга на вталения силует, с удължени ревери, малки капачета, без хастар. През есента и зимата тенденцията е по-различна. Реверите ще бъдат по-широки, раменете – повдигнати, което бе модерно през 70-те години. Завръща се двуредното закопчаване на саката във втален силует. Панталоните ще бъдат тесни, но има варианти и с по-широки крачоли от коляното надолу. Цветовата гама отново е в сиво, лилаво, розово-червено за акцент, както и бежово в различни нюанси в комбинация със синьо. Главният мениджър на модна къща “Лагерфелд” Улрих Франке ще бъде специален гост на първото ревю на Desizo Monni. Във фирмата се произвежда цялата мъжка класическа колекция на известната марка. Интервюто взе Диана Йосифова