Георги Брашнаров: Новата мода е софтуер под наем за час
Интервю на Ива Валериева с Георги Брашнаров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании и директор на една от най-големите български компании в бранша „Немечек“.
Роден в града на правите улици, липите и поетите, Георги Брашнаров винаги е харесвал писането. Но не на стихове, а на компютърни програми. Той е на 46 години и е председател на Българската асоциация на софтуерните компании. Притежава контролния пакет акции на една от най-големите български фирми в бранша - “Немечек”, на която е управител. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия. Заедно с двама състуденти е сред първите, защитили проект с компютърна програма вместо с чертежи на оризова хартия, основават си и фирма за информационни продукти. Брашнаров е завършил и следдипломна специализация по информатика и приложна математика към Техническия университет. В детството си е бил джудист, тренирал е плуване, лека атлетика, бадминтон. Сега спортува рядко, но пък се впуска в занимания с повече адреналин – например рафтинг. Задачките, както нарича ангажиментите си, го заливат отвсякъде, но не му тежат. Свободното време е запазен периметър за семейството.
Житейското кредо на Георги Брашнаров е кратко и ясно: коректност и прозрачност. Че не е само на думи, личи и от стъклените стени на кабинета му и постоянно отворената врата. Той е непрекъснато под погледите на подчинените си, които могат по всяко време да влязат при него за съвет или да дадат идея. Мениджърският подход “без бариери” според HR специалистите е сред най-успешните за екип от мозъци, доказва го и състоянието на “Немечек”, признат за най-добър работодател в България за миналата година.
- Вашата фирма за пореден път се представи на GITEX. С какво е привлекателно изложението в Дубай?
- Дубай се превърна в строителната площадка на света. Там са предприемачите на арабския свят. От години вече не чакат само на приходи от петрол, а инвестират в голямо строителство, туризъм, финанси. След като се издигнат всичките тези амбициозни сгради, идва моментът те да се управляват. И тук е естественото място на технологиите. Направиха се градчета Интернет сити и Мултимедия сити, като и свободната зона на Дубай, които предлагат добри възможности за развитие на модерен бизнес.
- Може ли малка държава като България да се пребори за пазара на Обединените арабски емирства?
- България се появява в Дубай като европейска държава. Вярвам, че наши фирми имат в Дубай много по-големи шансове, отколкото, ако отидат със собствени продукти в Германия например. Арабите имат достатъчно добро самочувствие и не вземат решение само заради голямото име, а търсят и съответното качество. Сега 90% от бизнеса на “Немечек България“ е съсредоточен в Америка и Европа. Искаме половината от дейността ни да се насочи към Средния изток.
- Научи ли светът, че в България се правят качествени компютърни програми?
- Само преди 5 г. се мъчехме да направим страната разпознаваема. Сега почти навсякъде се знае за България и даже се поражда обратният проблем. Заедно с Румъния напоследък сме във фокуса на скандинавските страни. През последната година почти всеки ден инвеститори от САЩ, ЕС, даже от Индия, търсят срещи с БАСКОМ и с конкретни компании, включително и нашата.
- Индийци? Не сме ли им конкуренти? След статията в сп. “Бизнес уик” “Забравете Индия, да отидем в България” много чужди компании се замислиха за такъв вариант.
- В момента има голям интерес от страна на Индия. Иска да оперира в Европа, но очаква ние да сме нещо като авангард на техни компании. Искат да използват нашето географско положение, това, че знаем езици и нямаме културологични проблеми, каквито те имат със Стария континент.
- А в нашия регион имаме ли сериозен конкурент?
- Сравняват ни с Румъния, която преди години беше чувствително зад нас. Но вече има много активна позиция за ИТ пазара. Прави впечатление и отношението на държавата - техният министър ходи навсякъде по света с фирмите от бранша. На GITEX българските фирми бяхме 5-6, сами, а румънските – 32, и министърът беше с тях. Същото е на всички значими изложения през последните години.
- Дефицитът на кадри спъва ли бранша?
- Не бива да се оплакваме, а да търсим решение. Като краткосрочно решение можем да използваме специалисти от съседните страни. Имаме конкретен опит, но процедурата по уреждане на работна виза отне цели 7 месеца. Надяваме се бизнес организациите като КРИБ да ни подкрепят за улеснена процедура за работни визи. Не можем обаче да си затваряме очите, че последните правителства не направиха почти никакви инвестиции в образованието. Едно евро, дадено днес за обучение, ще се върне в пъти след 4-5 г. Португалия например вложи средствата в магистрали, но днес се оказва без качествени кадри. Ирландия инвестира дългосрочно в образование през 80-те години и сега стандартът на живот там е най-висок. В подходящия момент – благоприятна бизнес среда, извадиха добре подготвени млади специалисти. И като държава успяха да използват географското си положение. В това отношение България има същия шанс, въпросът е да го използва.
- Как?
- Нужни са поне 3 неща - инвестиции в образованието, либерализиране на пазара за наемане на работна ръка отвън и подобряване на ефективността на ниво фирми - с по-малко специалисти да вършат повече работа, да влязат в крак с новите реалности.
- Откъде може да се внася персонал?
- Най-лесно от Македония и Молдова, защото сравнително бързо вадят разрешително за работа. А и манталитетът е близък. Оглеждаме и в Сърбия и Хърватска. Потенциална банка за кадри е Турция - солидна група от специалисти, като някои при това знаят български.
- Кой сегмент от информационните технологии е на мода?
- Софтуерът онлайн. Голяма част от програмните продукти се целят в тази ниша. On demand услугите – по поръчка, при поискване, където си плащаш на час и ползваш програмата през интернет, без да я купуваш и инсталираш на своя компютър. Плащаш си време и място на сървър и си работиш. “Немечек” и в момента е готова да предложи такава услуга. Чуждият опит показва, че търсенето бързо расте.
- Напоследък се говори много за рисково инвестиране в ИТ. Къде е рискът?
- Наистина се говори, но малко се прави. Нашите фирми са гъвкави, високодоходни, но и много рискови, защото зад нас като собственост няма почти нищо. “Оръдия” на производство са хората, а не машини. На Запад това се решава с венчър кепитъл фондовете или пък с бизнес ейнджълс - такива хора, които вече са направили пари и играят ролата на индивидуални инвеститори. Те обикновено са първите, които разпознават печелившата идея, компания и я подпомагат. След това идват венчър капиталистите, а накрая и големите акули. Инвестициите трябва да се използват много целенасочено и умерено. Два фонда се опитват да оперират тук, като профилиран изцяло върху ИТ е NEVEQ. Другият е по-общ - гръцкият Global Finance. Той няма инвестиции в България, но в Румъния направи.
- Преди 5 г. “Немечек” стана независима българска компания, след като изкупи акции от фирмата майка Nemetschek AG. Ще търсите ли ново финансиране сега?
- Имаме добри приходи, от години почти всичките ги инвестираме в собствени продукти. В момента бившата фирма майка иска да изкупи отново акциите. Но засега нашите намерения са да останем независими.
- Комплимент ли е за България изграждането на чужди кол центрове тук?
- Атрактивни сме, защото за чуждите фирми нашите специалисти са изгодни – добро качество на прилична цена. Но всяка ниска цена е преходна. В момента сме по-евтини от Германия и Франция. Но това важеше и за Чехия, Унгария и Полша допреди 5-6 г., когато големите компании имаха кол центрове там. Миналата година започнаха да ги местят в България и Румъния. След 3-4 г. ще затворят нашите и ще се изнесат в Украйна. Модата на кол центровете ще отмине. Ние трябва да се препозиционираме и моментът е подходящ - оборотът на софтуерния сегмент се вдига с 35-40% през последните години. Но на малките в бранша ще им е все по-трудно. Икономиката ни малко по малко започна да се ориентира към по-качествени продукти и услуги.
- В световен мащаб има отчетлива тенденция за консолидация в ИТ бранша. Ще бъдем ли и ние въвлечени?
- Допреди няколко години фирмите се бореха за оцеляване, сега се стремят към развитие. Това налага нови правила. Вариантите са: изкупувания, сливания или излизания на борсата. Почваме да следваме нормалния бизнес процес, при който приходите се инвестират, за да се развива още по-добре фирмата. Излизането на борсата е много популярен начин за намиране на пари на Запад, но едновременно с това е и голямо предизвикателство.
- А именно?
- Прозрачност, понякога доведена до абсурд, и други, невинаги логични критерии за успех - образно казано, често се случва, ако мениджърът кихне - акциите да падат.
Интервюто води Ива Валериева