Петър Статев завършва Техническия университет в София, специалност телекомуникации. В момента се занимава с управление на няколко фирми в областта на информационните и комуникационните технологии и е член на Управителния съвет на Асоциацията на телекомуникациите. - Г-н Статев, бихте ли обяснили точно в какво ще се изрази участието ви в 10-ата среща на Икономическия форум за Югоизточна Европа? - С удоволствие приех поканата на организаторите да участвам в дискусия, чиято цел е да анализира проблемите пред създаването на ефективно работещи модели за публично-частни партньорства. Българският ИКТ „Клъстър“ е един от участниците в инициативата за създаване на национална програма за осигуряване на услуги, базирани върху широколентов достъп до региони и населени места извън големите градове. Опитът на европейските държави безспорно показва, че няма устойчив модел за развитие на такива мрежи, вън от рамките на публично-частни партньорства (ПЧП). Анализирали сме редица европейски инициативи, българската законова рамка и бизнес практики и ще предложим няколко модела, по наше мнение най-подходящи за прилагане у нас. - Какви възможности предоставя широколентовият интернет? Кои са неговите предимства? - Битката за повече скорост (широколентовост) в достъпа до интернет е наложена от все по-голямото предлагане на мултимедийно съдържание и системи за отдалечена работа. Един от ефектите на глобализацията е, че нарастващ брой работодатели, търговци, администрации, университети предлагат форми и възможности за дистанционна работа, обучение, търговия и т.н. Ефективното използване на тези нови възможности е свързано с наличието на мрежи за широколентов достъп. Т.е. националната конкурентоспособност зависи и от степента (но не само) на проникване на мрежите за широколентов достъп и готовността на гражданите и фирмите да използват пълноценно този ресурс. - Каква всъщност е връзката между приетата през 2000 г. от ЕС Лисабонска стратегия и интернет услугата? Как тя ще подпомогне европейската икономика? - Лисабонската стратегия, беше преразгледана 5 години след старта си, въведе се понятието “интернет на бъдещето” и всичко това с една едничка цел - да се създадат условия обединена Европа да навакса изоставането си от САЩ и страните от Пасифика в сферата на иновациите и високите технологии. Интернет е в основата на съвременната икономика на знанието и е ключов фактор, определящ динамиката на социално и икономическо развитие. Израз на тези приоритети е решението на ЕС да създаде специален сайт, отразяващ общо европейското състояние на системите за широколентов достъп: http://www.broadband-europe.eu Там ясно се вижда разбирането и фокуса на ЕС: Broadband for growth, innovation and competitiveness. - Бихте ли разказали за инициативата „ITC Broadband Платформа за България”? До къде е стигнало нейното развитие? - Българската инициатива възникна преди повече от 2 г. и бе инициирана от частния сектор. Представители на телеком операторите – „МТел“, БТК, „Евроком“, световните производители на оборудване и доставчици на комплексни решения – „Нокиа“, „Сименс Нетуъркс“, „Ериксон“, „Хюлет Пакард“, „Капш“ и две неправителствени организации – ИКТ „Клъстър“ и БАИТ успешно реализираха първата фаза. Става дума за създаване на чувствителност и обществено внимание към проблема и ангажиране на държавните институции с решаването му. Като резултат от работата по Фаза 1 на инициативата съпричастност показаха и взеха участие в дискусиите представители на МЕЕР, МРРБ, МФ, МДААР, ДАИТС, КРС. Формулирани бяха целите на Фаза 2: Създаване на национална програма за развитие на мрежите за широколентов достъп. Изготвяне на план за финансиране и реализиране на програмата, дефиниране на модели за устойчиво развитие на мрежите на регионално ниво. Обвързване реализирането на проектите с бъдещото им използване – дефиниране на модели за партньорство с оператори, доставчици на съдържание, публични и частни структури, училища и университети и т.н. Създаване на условия за успешно кандидатстване по европейски проекти, на потенциалните изпълнители/оператори на мрежите за достъп. За съжаление тези задачи попадат в полезрението на редица ведомства и липсата на национален координатор с достатъчно административен капацитет и политическо влияние, както и влошената синхронизация между представителите на частния сектор забавиха значително реализирането на Фаза 2. - Какви са прогнозите ви за интернет пазара у нас през следващите няколко години? Оптимист ли сте? - Обществата и световната икономика се движат все по-динамично и глобално и никой не може да бъде успешен без достъп до интернет. Българската икономика и общество са отворени и бързо трансферират процесите от глобалните пазари. По показател достъп до интернет чрез широколентови мрежи и технологии България е над средното ниво за Европа. - Според вас има ли нужда от промени в законодателството за по-бързото развитие на информационните технологии в България? Какви трябва да бъдат те? - Съществуват два спъващи фактора за развитието на широколентовия достъп до интернет: Новите ревизии на законите: ЗУТ, ЗЕС и ЗЕУ не дефинираха по прецизен начин процедурите и правилата, по които общините определят таксите за преминаване през тяхна собственост. В резултат на това някои кметове и общински съвети разглеждат появата на оператор (бил той на проводна или безжична система) като на изход за всичките си финансови искания и блокират развитието на съответните мрежи с години. Не е развито и прието създаването на ПЧП като на инструмент за ефективен контрол върху публичните разходи. Европейските практики показват еднозначно, че единственият начин за постигане на устойчиво развитие при проекти за широколентов достъп е постигането на консенсус и широкото прилагане на модели за ПЧП. Интервюто взе Розалия Банкова