Електронното издание Investopedia.com подреди най-добрите мениджъри на взаимни фондове в историята на САЩ. Критериите, по които сайтът е направил класацията си, са няколко: дългосрочните им резултати да бъдат начело на фондовете не се отчита, ако са работили групово, както и вече да са извън бизнеса – само така може да се проследи цялата им кариера. Не на последно място е отчетен приносът за развитието на инвестиционната индустрия като цяло. Бенджамин Греъм – бащата на анализите Наричат го още “бащата на анализите на ценни книжа”. Има и такива, които не смятат Греъм за фонд мениджър, но всъщност той е бил такъв, тъй като е ръководел организация, еквивалентна на това, което днес наричаме взаимен фонд от затворен тип заедно с бизнес партньора си Джером Нюмън в периода 1936 до 1956 г. Греъм е уникална личност в света на борсовата търговия, който създава един нов клон в стратегическото инвестиране в акции. Най-богатият човек на планетата Уорън Бъфет определя Греъм като човека, който е допринесъл най-много за неговото изграждане като инвеститор. Инвестиционният стил на Греъм винаги се е ръководел от т.нар. инвестиране в стойност. Той съветва борсовите участници първо да направят ясно разграничение между инвестиции и спекулации. Самият Бъфет, чието прозвище е “Оракула от Оклахома”, е известен с премерените си инвестиции в добре развит фамилен бизнес. Най-качествената инвестиция на Греъм е GEICO. За акционерите на Греъм и Нюмън GEICO скача от 27 долара до 54 000 долара за акция. По ирония на съдбата GEICO не отговаря на стратегията на Греъм. Освен това той продава повечето си позиции в рамките на най-много две години, но GEICO държи в продължение на десетилетия. Бенджамин Греъм написва книгата „Анализ на ценните книжа“ заедно с колегата си - професора от Университета в Колумбия Дейвид Дод, през 1934 г. През 1937 г. излиза „Тълкуване на финансовите отчети“, а през 1949 г „Интелигентният инвеститор“, която впечатлява Бъфет толкова много, че той издирва Греъм и учи при него в Колумбия, а по-късно и работи в неговата компания Graham-Newman Corporation. Греъм също така полага основите на днешния CFA Institute. Той започва тази инициатива на Уолстрийт през 1914 г. – много преди основаването на Комисията по ценни книжа (SEC), тъй като вижда нуждата за полагане на изпити и издаване на сертификати на анализаторите на ценни книжа. За доходността има различни данни, тъй като говорим за много отдалечен период във времето, когато е имало и различни методи за изчисление. В книгата си The Money Masters Джон Трейн пише, че в продължение на 20 години корпорацията Graham-Newman е постигала доходност от 21% на година. “Ако инвеститор е вложил 10 000 долара през 1936 г., е щял да печели средно 2100 долара всяка година до 1956 г., като накрая е щял да си възвърне първоначалните 10 000 долара“, пише Трейн. Сър Джон Темпълтън – деканът на глобалните пари Сп. „Форбс“ го нарича „деканът на глобалните инвестиции“. Получава титлата сър от кралицата, известен е като филантроп и меценат на Оксфордския университет. Темпълтън е лицензиран CFA. През 1934 г. основава инвестиционния фонд Templeton Growth и става милиардер, след като създава първия глобално диверсифициран взаимен фонд. През 1968 г. се отказва от американското си гражданство, заменяйки го с двойно бахамско и британско. Инвестирането в стойност и против глобалните тенденции е запазената му марка. Неговата стратегия е да купи актив, когато прогнозите на всички други са станали най-песимистични. В началото на Първата световна война Темпълтън купува акции на всяка една европейска компания, чиято цена е паднала под 1 долар, включително на такива, които са изправени пред банкрут. Той прави това с 10 000 долара, взети назаем. След 4 години продава акциите за 40 000 долара. Също така издирва подценени компании в целия свят. Най-добри инвестиции на Темпълтън са тези в Европа в началото на Първата световна война, също и Ford Motor през 1978 г., когато компанията е на прага на фалит, както и инвестиции в Япония през 1962 г., в Перу през 80-те години и в акции на компании от технологичния сектор през 2000 г. Когато всички са полудели по дотком компаниите в началото на ХХІ век, той продава. Обяснението му е: „Ако желаете да се представите по-добре от тълпата, трябва да правите нещата по различен начин”. Той е основател на организацията Franklin Resources, а колежът Templeton – бизнес звеното на Университета в Оксфорд носи неговото име. Доходността на фонда Templeton Growth Fund е начело в периода 1954 до 1987 г. Всеки 10 000 долара, инвестирани през 1954 г. в акции клас А, биха нараснали до 2 млн. долара през 1992 г. (когато той продава компанията), или около 14,5% на година. Т. Роу Прайс-младши: “Което е добре за клиента, е добре и за фирмата!” Т. Роу Прайс започва да търгува на Уолстрийт през 20-те години, а през 1937 г. основава инвестиционна фирма. През 1971 г. продава фирмата си, която става публична в средата на 80-те години. Стартира управлението на фонд доста по-късно. Известен е с фразата: „Това, което е добре за клиента, е добре и за фирмата“. Прай винаги инвестира в дългосрочни проекти - в компании, които според него имат добро управление и са лидери в съответния сектор. Предпочита да задържа инвестицията в продължение на десетилетия и затова при предварителния подбор изучава дали компанията, в която ще вложи пари, наистина притежава перспективи за растеж. Най-добрите му инвестиции са Merck през 1940 г. – говори се, че е получил доходност от 200 пъти над първоначалната си инвестиция, също и Coca-Cola, 3M, Avon Products и IBM. Прайс е един от първите, които въвеждат такса, базирана на актива, който е под управление, а не комисиона за управление на пари. Основава T. Rowe Price през 1937 г. Един от пионерите на стратегията за дългосрочно инвестиране, съчетано с диверсификация. Първият му фонд стартира през 1950 г. и има доходност от 500% за периода до 1960 г. През 1960 г. стартира Emerging Growth Fund, който е един от най-успешните фондове в историята, сред инвестициите му са Xerox, H&R Block and Texas Instruments.