Часовникар и ловец - застрашени от изчезване

Ново изследване на Американското статистическо бюро по труда поставя поправянето на часовници, което е в непрекъснат спад през последните няколко години, начело в списъка на десетте най-конкурентни професии в САЩ. Възходът на технологиите обаче изяжда хляба и на специалисти от много други сфери, които неизбежно ще трябва да открият алтернативен метод за препитание.
Розалия Банкова Ново изследване на Американското статистическо бюро по труда поставя поправянето на часовници, което е в непрекъснат спад през последните няколко години, начело в списъка на десетте най-конкурентни професии в САЩ. Възходът на технологиите обаче изяжда хляба и на специалисти от много други сфери, които неизбежно ще трябва да открият алтернативен метод за препитание. Традициите – дългогодишни, но не вечни Преди трийсет години, когато Джеймс Лубик е започнал да посещава „училище за часовникари“, на поправянето на часовници все още се е гледало по-скоро като на семеен бизнес, за който най-типичното нещо било да се предава от бащата на сина. Но с напредъка на технологиите, часовниците започнали да стават все по-здрави и по-евтини, така че в масова практика сред клиентите се превърнало повреденият часовник просто да се подмени с нов. Това развитие обаче, положително най-вече за клиентите, било твърде неблагоприятно за семейните бизнеси в сферата на поправката на часовници. „Производителите на часовници започнаха да изпращат децата си в колежи, защото с времето стана изключително трудно да се издържаш от тази професия“, разказва Лубик, който се занимава с поправяне на часовници от 1970 година и в момента е изпълнителен директор на Американския институт на производителите на часовници в Харисън, щата Охайо. Очевидно часовниците все още се повреждат и имат нужда от поправка. Но не достатъчно, за да може това да осигурява работни места на всички новобранци, които се появяват в бизнеса. Според данните на статистическото бюро по труда годишно се отварят не повече от 500 позиции в тази сфера. Това я превръща в една от десетте най-конкурентни професии в САЩ заедно със зъбното протезиране, изработването на дървени макети, ловуването, астрономията, радио-оперирането, географията, превенцията по пожарите, поправянето на платове и индустриалната и организационна психология. Тези данни важат за периода от 2006 до 2016 година, в който се прогнозира предлаганите позиции в изброените сфери за една година да са дори по-малко от 500. За различните области обаче се предвижда напълно различно бъдеще. Някои от тези професии, като поправката на часовници например и изготвянето на дървени макети, неизбежно отмират. Докато други, като астрономията, винаги ще имат бъдеще, но броят професионалисти, които се изисква, е минимален. В 21-ви век ловът вече не осигурява богата трапеза Същото важи за ловците, или „пазителите на дивата природа“ както някои от тях предпочитат да се наричат. Представителите на тази също застрашена професия вършат много различни неща според района, в който работят. Много от тях имат бакалавърска степен в сферата си, но това не им дава достатъчна увереност, че тя ще им осигури сигурни доходи през цялата година. Специфично за тази професия е, че е сезонна, което още повече затяга професионалния кръг и намирането на работа в сферата се оказва невъзможно за много от желаещите да практикуват ловуване. За ловците вече е абсолютно задължително да са добили магистърска степен и трябва много да харесват професията си, защото заплащането в сферата е изключително ниско. Друг е проблемът със зъбното протезиране. Естествено никой не обича да ходи на зъболекар, за да му се поставя зъбна протеза. През последните години в САЩ обаче и да искаш да отидеш, няма при кого. Търсенето на специалисти в тази сфера е по-голямо откогато и да било. Основни причини за това са застаряващото население, което се нуждае от такива услуги, както и липсата на професионални училища, които да подготвят достатъчен брой специалисти, необходим да удовлетвори здравните нужди на обществото. Според данните на статистическото бюро по труда заплащането на специалистите по география е приблизително по 66 440 долара годишно. Някои от тях се занимават с изготвянето на компютърни карти, а други изследват земните запаси като вода и нефт например. Независимо от насоката им, на всички тях никак не им е лесно да открият работа в сферата си. По този въпрос обаче съществуват повече от една версии. Въпреки официалните проучвания, голяма част от специалистите твърдят, че професионалната им сфера се категоризира твърде тесногръдо и всъщност тя предлага многобройни възможности. Съществуват и широко разпространени професии като адвокатската и тази на хирурзите, за които всяка година се отварят немалко работни места, но конкуренцията нараства все повече и повече поради броя професионалисти, които университетите бълват всяка година. Така че независимо от сферата, винаги се изисква и доста находчивост, освен образование, за да се постигне успешна кариера.

Станете почитател на Класа