На чаша сладка бира в Япония или Guiness в Ирландия
В последните седмици температурите над 30 градуса се превърнаха в ежедневие. А кое е най-разхлаждащото питие в подобни жеги – естествено, чаша бира. За някои леденостудената халба пиво е задължителен момент от ваканцията, морето или приятното сенчесто капанче с вярната компания. За други пенливата течност няма сезони и е винаги добре дошла.
В последните седмици температурите над 30 градуса се превърнаха в ежедневие. А кое е най-разхлаждащото питие в подобни жеги – естествено, чаша бира. За някои леденостудената халба пиво е задължителен момент от ваканцията, морето или приятното сенчесто капанче с вярната компания. За други пенливата течност няма сезони и е винаги добре дошла.
Легендата разказва, че бирата е една от най-древните напитки, а първите й истински ценители са шумерите. Работниците, които строили пирамидите, имали дневна дажба от 3 хляба, 3 халби бира и няколко глави лук и чесън. В Елада и Рим също тайно пиели от кехлибарения еликсир, макар че виното било далеч по-популярно като дар от бог Бакхус. През вековете бирата започнала да подобрява своя имидж от напитка за бедните и днес в света има над 100 вида. Статистиката сочи, че едни от най-големите производители на пиво в света са белгийската фирма Inbev, американската Anheuser Busch, датската Carlsberg и холандската Heineken. Най-силната бира в света е “Самюел Адамс Трипъл Бок”, произвеждана от Бостънската пивоварна компания, с алкохолно съдържание 17,5%. Най-слабата течност, наричана бира, се е произвеждала през 1918 г. в Германия. Тя е съдържала едва 0,2% алкохол.
Guinness, Ирландия
Световноизвестната пивоварна не приема посетители от 1972 г. , когато е затворена от санитарни съображения. За сметка на това всеки желаещ може да се разходи из магазина за сувенири и огромната 7-етажна сграда, посветена изцяло на всички аспекти от биреното производство. Създателят на пивоварната е Артър Гинес през 1756 г. Едноименната бира “Гинес” съдържа само 1460 килоджаула на литър, което е по-малко от диетично от същото количество обезмаслено мляко или портокалов сок. Наливането и сервирането на “Гинес” също е важен момент - бирата е с най-добър вкус, когато е сервирана хладка, не задължително студена. Трябва да се налива бавно под ъгъл 45°; около три четвърти се налива и се оставя да се слегне, преди да се добави останалото. Перфектната пяна трябва да стига точно ръба на чашата, да не прелива. Рекламните кампании казват, че това отнема 119,6 секунди. Докато този метод на наливане в Ирландия и Великобритания се спазва, много американски барове пренебрегват изискването „бавно наливане”. Разпространен мит е, че “Гинес” се прави с вода от река Лифи (Liffey), която минава през Дъблин, близо до портата на “Св. Джеймс”.
Chimay, Белгия
Манастирът Chimay в Белгия също дава страхотни възможности за феновете на бирата. Там се произвежда газираната течност от 1850 г., а на посетителите е разрешено да се разхождат из градините на абатството и да влизат в църквата. Но не си и помисляйте да нахлуете в самата пивоварна. Единствената утеха остава да се разхладите в L'Auberge de Poteaupre, старинно училище, превърнато в бирария, и да отморите с чаша студено пиво в ръка.
Monsteiner Bier, Швейцария
В Швейцарските Алпи се намира друга популярна пивоварна - Monsteiner Bier. В туристическите пакети към тази дестинация се включват дегустации на 9 различни бири. Бирата се прави от водите на близките ручеи, специален швейцарски хмел и малц. Мезетата също са традиционно швейцарски – бекон, сирене и житен хляб.
През тази година най-популярното заведение в алпийската държава обаче беше Feldschloesschen, обявена за официалната пивоварна на Евро 2008. Заради изключително голямото търсене производството се е увеличило с пет милиона литра пиво, а продажбите в Швейцария са скочили с 20%.
Kiuchi, Япония
С малко повече въображение и средства феновете на пенливото пиво могат да отскочат и до далечна Япония, където в пивоварна Kiuchi ще разберат как точно да си направят собствена бира. Ферментацията отнема 3 седмици, след което пивоварната поема ангажимента да я достави на съответния адрес. Сред запазените специалитети на заведението са бялата бира, червената и сладката тъмна бира.
Erdinger, Германия
Erdinger е в сърцето на малкото германско градче Ердинг, където всеки посетител може да направи 3-часова обиколка на пивоварната. След като специалистите са ви обяснили подробно какви точно съставки се използват, как ферментира пенливата напитка и как се бутилира, туристът получава заслужена халба германско пиво и снимка за спомен пред вратата на бирарията. В Германия се намира и най-голямата бирария в света - “Матезер” в Мюнхен. Тя разполага с 5500 седящи места и в нея се продават над 48 000 литра бира дневно. Германският град може да се похвали и с още една бирена забележителност - най-старата компания “Вейхентщефан”, създадена през 1040 г.
Buller, Аржентина
Повечето бирарии в горещата латиноамериканска страна са направени по модела на американските пъбове. Освен огромния асортимент от напитки заведениято предлага и разнообразно меню от различни мезета. Основните разновидности на бира са 6: лека бира, светла с много пияна, бира “Октомбърфест”, индийска, суха силна и медна бира.
Wells & Young's, Англия
Само срещу 24 долара истинските фенове на разхладителната напитка могат да се потопят в английската традиция на пиоварната индустрия. Бирарията носи характера на миналото и е приела първите си посетители през 1876-а, а през 2006-а се слива с местната бирена компания Wells.
Caracole, Белгия
Френската дума за подобен род заведения е “брасери”, а когато я споменавате в Белгия, веднага ще ви упътят към Caracole. Старинната бирария е открита през XVIII век и е специализирана в приготвянето на типични белгийски напитки като Caracole, La Troublette, La Saxo и La Nostradamus. Освен това в заведението всеки може сам да си приготви бирата и дори да си създаде етикет и марка.
Най-популярните разновидности пиво
Ейл (Ale): наситен аромат, цвят и плътен вкус са сред основните й характеристики. Тя е по-слабо газирана и трябва да се сервира умерено студена. Много е популярна в британските пъбове.
Тъмна бира (Dark beer): тъмният й цвят се дължи на ечемикът, който е топлинно обработен по-дълго време. Това създава по-богат, наситен вкус.
Плодова бира (Fruit beer): сред любимите разновидности на нежния пол, но класическата рецепта включва горски плодове.
Портер (Porter): този вид бира е за истинските фенове на пенливата напитка, защото е горчива и много тъмна. Създадена е във Великобритания за работниците на тежкия физически труд, хамалите, откъдето идва нейното име.
Пилзнер (Pilzner): една от емблемите на бивша Чехословакия - по-слабо алкохолна, има златист оттенък и трябва да се консумира много добре изстудена. Pilzner е в основата на много видове американска бира.
Стаут (Stout): характерно за този вид напитка е карамелизираната захар. Създадена е от Гинес като алтернатива на традиционния портер и под това име е най-известна в света. В Guiness се сервира при 5-6 градуса.
Пшенична бира (Wheat beer): емблематичен вид немска бира, направена от пшеничен малц и ечемик. Изключително популярна в САЩ, като американската пшенична бира се различава от своя германски “предшественик”, който е доста по-пикантен на вкус.