Ива Валериева „Тук е, не мога да повярвам, намерих го!“ В гласа звучи тържествуване и възторг, които могат да се сравнят с прословутото възклицание ”Еврика!” на Архимед. Откривателите обаче са хайтек маниаци, завладени от новата страст на съсловието. Щастието при вида на намереното съкровище не може да се сравни с удоволствието от превъртането на която и да е стратегическа компютърна игра, твърдят кешърите. Интернет базираното забавление се нарича геокешинг и представлява търсене на скрито „съкровище“ с помощта на сателити. Търсачите се ръководят от предварително известни географски координати на обекта чрез навигационното устройство GPS (Global Positioning System). За кратко време от зараждането си геокешингът набра скорост и дори вече минава за нов спорт. Това пък създаде ниша за съпътстваща индустрия – продава се специално оборудване, тематични GPS устройства, различни кутии за съкровището, което в рамките на играта се нарича кеш. Названието геокешинг е съчетание от гео (заради наличието на географски координати) и кешинг (което идва от скривам нещо на тайно място). Името е предложено от Мат Стъм през май 2000 г. и било прието за официално название на хобито, което е нещо средно между спорт и хайтек мания. Правилата на играта Искате да се присъедините, но не знаете как се играе? Има три основни правила. Намирате геокеша и взимате наградата (наречена още съкровище), вписвате се в лога (тетрадка за вписване) на конкретния кеш, след което го връщате обратно и поставяте ваше съдържание в кутията на мястото на взетото. И докато пиратите от известната от детството ви книга е трябвало да претърсят целия Остров на съкровището, за да го намерят, вие сте улеснени от GPS-а. Електронният „компас“ ще ви отведе до кръг с диаметър 5-10 метра, в който със сигурност се намира скритият от предшественика ви кеш. Само не си мислете, че ще ви бъде лесно да го откриете. Предварителната информация, с която разполагате, са координати – нещо от рода на 37° 48.325' N, 122° 24.343' W, персоналното име на кеша, което може да е насочващо, а може и да не е, както и данни за местността, ако има някаква специфика. Съкровищата могат да се скрият както сред природата извън града, така и около някой паметник или сграда в центъра на столица – играта по никакъв начин не ограничава въображението и изобретателността ви, а само ги стимулира. Но големите сандъци обикновено са скрити в извънградските терени, защото има благоприятни условия за маскиране на едри обекти. Ако си изберете градско „съкровище“, то най-вероятно ще е с големината на кибритена кутийка и ще бъде пъхнато зад някоя аварийна стълба в самия център на населеното място. Коледа по всяко време Играчите, или т.нар. геокешъри, или само кешъри, казват, че всяка кешмисия е като Коледа – предварително се подготвяш и вълнуваш, купуваш и майсториш наградата, която ще оставиш в кутията, когато вземеш намереното, приятното преживяване от самото търсене и изненадата и удовлетворението, когато издириш наградата си в кутията. Ако сте пропуснали етапа на проучване на координатите и в какво място ще ви отведат, може и да се провалите в лова на съкровища. Твърде често се оказва, че на въпросното място има дърво, високо 10 метра, и нищо в радиус от 1 километър. След като претърсите около корените и проверите за дупки и цепнатини в ствола, не ви остава нищо друго, освен да почнете да се катерите, за да проверите дали кешът не е на върха. В други случаи ще се озовете пред езерце или мочурище и ще се наложи да влезете във водата, за да потърсите водоустойчивата кутия с бележника на посетителите и наградата. Най-запалените кешъри дори потапят GPS устройствата си под водата, но никога не е сигурно дали ще продължат да работят и след като ги извадите отново на сухо. Скривалища, които са свързани с преодоляване на физическа трудност, обаче са по-лесните. Истинското предизвикателство идва, когато предшественикът ви си е направил труда да купи изкуствени камъни или огромни гумени хлебарки, в които има тайници за поставяне на съкровище. Направо е влудяващо, когато знаете, че кешът е точно под краката ви, но просто не можете да го намерите. Камъните около жп релси са стотици и може да мине доста време, докато намерите мнимия, защото той не е по-лек от останалите и без специално оглеждане за механизъм за отваряне не можете да идентифицирате „измамата“. Кеш не се маха Веднъж създаден, кеш не може да бъде закрит. Всяка кутия се регистрира в сайт, посветен на спорта, където се описват координатите и може да се качи дори карта за GPS. Всеки кеш си има име, а хайтек ловците са длъжни, след като намерят съкровището, да се впишат в сайта и да споделят впечатление от конкретното преживяване. Ако искат, могат да разкрият и част от оставеното от тях „имане“, при положение че считат, че така ще мотивират повече хора да го посетят след тях. Така всеки геокеш се сдобива с биография на сайта, където първоначално е бил регистриран. Играта си има дрескод и строги правила и ако не спазите някое от тях, общността може да ви отстрани. За най-голямо престъпление се счита да вземете съкровището от кутията и да не оставите нищо вътре в замяна, но още не е имало такъв случай в 7-годишната история на играта. Тя е феномен, подобен на внезапната тълпа, който страшно бързо набира скорост и влияние в държави, където GPS-ите са достъпни за масите. Труден избор Ако, когато си избирате кое съкровище, си мислите, че това ще най-трудното решение за взимане по време на кешинг тура, грешите. Много по-трудно се оказва да изберете какво да оставите за следващия играч. Тъй като участието в хайтек играта е безплатно и идеята на основателя на първия и най-голям такъв сайт geocaching.com е била за отворено за всички забавление, няма изисквания за кутията и съдържанието й. Желателно е обаче в контейнерчето да се слагат само нови вещи, евтини джунджурийки, но специално купени за целта. На заравянето на предмети втора употреба не се гледа с добро око. Най-често в пакетчето се поставят няколко дребни неща, като медальон на обществото на геокешърите, плюшена играчка или количка, ключодържател, декоративна монета. В интернет се носят легенди за кешър, който намерил изплетен наполовина вълнен чорап заедно с обръча и бележка, че не е довършен, понеже не е бил известен номерът на краката му... Бивш военен пък оставил като талисман за късмет куршума, с който бил ранен по време на Втората световна война и едва не го убил, но оцелял. Кешовете, предназначени за деца, традиционно се намират някъде сред природата и са в големи кутии, дори сандъци. Там има колички, бейзболни шапки, лепенки, пастели и всякакви щуротии. Всяко находище се вписва в интернет регистър Има кешове, за които трябва да се снимате за доказателство, че сте били там, затова е добре да си носите фотоапарат. За българските обаче няма такова изискване. В интернет регистъра на геокеш обектите има записани координати, съответстващи на Борисовата градина в София, парковете във Враца и манастира „Св. Петка“. У нас всеки кеш е бил преоткриван средно по 8 пъти, като общата бройка на скритите съкровища е над 120. Не е чудно, че често кешър намира съкровище докато търси подходящо място, за да скрие и регистрира нов обект. Geocaching.com Джереми Айриш е създателят на първия геокешинг сайт Geocaching.com, който и до ден днешен си остава отправна точка за всяко приключение с GPS. Официалният старт на играта е през 2000 г., няколко дни след разрешаването на използването на GPS устройства и от обикновени хора, не само от военните и Департамента по отбрана на САЩ.. За първата една година от съществуването на уебсайта той събира над 2000 регистрирани геоманиаци, а днес, когато GPS може да се купи и за 150 лв., те са милиони. Според документацията на сайта скрит кеш има и на Еверест, и на Антарктида.