Топ 7 на губещите бизнес решения
Ако някой ви позвъни с идея, не му отказвайте. Ако ви посъветва да обновите бизнеса или продукта си - чуйте го. Парите често „растат“ на неочаквани места.
Ако някой ви позвъни с идея, не му отказвайте. Ако ви посъветва да обновите бизнеса или продукта си - чуйте го. Парите често „растат“ на неочаквани места.
Дълбокото гърло
През 1972 г. вестник Washington Post предложил на San Francisco Chronicle да купи правата за препечатване на серия от статии. Двама журналисти - Боб Удуърд и Карл Бернщайн, започнали разследване на скандал, свързан с взлом в щабквартирата на Демократическата партия в един от хотелите на Вашингтон. Собственикът на Chronicle отказал с думите: „Читателите ни от Западното крайбрежие не се интересуват от това“. Правата за публикация били продадени на конкурента на Chronicle – в. San Francisco Examiner, за $500 (!!!).
Хотелът се казвал „Уотъргейт“. Едноименният скандал стана най-горещата тема на десетилетието и доведе до оставката на американския президент Ричард Никсън.
Ало, Спилбърг?
През 1981 г. кинокомпанията Universal Studios се обърнала към производителя на M&M’s - корпорацията Mars, с молба да използва техните бонбони в новия си филм. Product placement винаги е носил на кинокомпаниите допълнителни приходи. Според замисъла на Стивън Спилбърг в сцена от филма „Извънземното“ момченцето примамвало пришълеца с помощта на бонбони M&M’s. Собствениците на Mars Inc. - братята Джон и Форест Марс, отказали. Тогава от Universal подписали договор с Hershey’s за новия им продукт - Reese’s Pieces. След като филмът излязъл заедно с рекламната кампания за „любимите бонбони на извънземното“ за две седмици продажбите се утроили. И продължили да растат. „Това беше най-големият маркетингов триумф в историята“, казва след това Джек Дауд от Hershey’s, който одобрил споразумението с Universal. „Нашият продукт изведнъж стана толкова известен. А за да постигнем подобен ефект, харчим за реклама около $15-$20 млн.“
Инвестират $13 000, получаваш $1 млн.
В компанията 20th Century Fox никой не очаквал особени успехи от комедийния сериал M*A*S*H (Mobile Army Surgical Hospital) – история за хирурзите от военнополева болница по време на Корейската война през 50-те години. Босовета на Fox просто искали да направят сериал с евтини декори, останали от филма MASH, излязъл на екран през 1970 г. Но пуснатият през 1972 г. сериал неочаквано станал хит. След 3 години обаче, когато на компанията били необходими бързо пари, а рейтингът на сериала започнал да пада заради оставката на двама актьори, във Fox се паникьосали. През 1975 г. те решили да продадат правата за първите седем сезона от сериала на регионални тв мрежи, но при особени условия: излъчването им можело да започне след 4 години - през октомври 1979 г. Нямало гаранции, че по това време сериалът още ще е популярен – но местни тв канали рискували. Fox спечелил $25 млн. M*A*S*H станал един от най-успешните сериали за цялата история на телевизията. Всеки от 168-те епизода струвал на Fox около $13 000, а донесъл средно по $1 млн.
Не е време за рок групи
Майк Смит и Дик Роуи отговаряли за издирването на нови таланти в звукозаписната компания Decca Records. На 13 декември 1961 г. Майк посетил Ливърпул, за да чуе местна група. Момчетата му харесали и той ги поканил на прослушване в Лондон. На 1 януари 1962 г. четиримата млади музиканти изпълнили в Decca Records свои песни. След няколко седмици Дик Роуи решил, че не са им интересни, а и звученето им приличало на популярната тогава група The Shadows. В писмо до мениджъра Брайън Ъпщайн Роуи написал: „Честно да ви кажа, г-н Ъпщайн, не ни хареса звука. Времето на рок групите отмина – особено на групи от четири момчета с китари“. По късно The Beatles – защото това били именно те, подписали договор с EMI Records. След две години EMI не могла да се справи с пускането на големия брой плочи на „ливърпулската четворка“ и наели и Decca Records.
Безполезната електрическа играчка
През 1876 г. компанията Western Union била монополист при телеграфните услуги - най-съвременната технология за връзка в онези времена. Следователно – и най-богатата в САЩ. Когато президентът й Уилям Ортън получил искане за $100 000 за внедряване на ново изобретение, помислил, че някой се шегува. Но написал на изобретателя: „Г-н Бел, след внимателно проучване на вашето ново и много интересно изобретение, стигнахме до извода, че няма търговска перспектива. Как нашата компания може да използва електрическа играчка?“ Телефонът, изобретен от 29-годишния Александър Бел, бил като че ли специално създаден за Western Union, чиито проводници били опънати в цялата страна. Бел успял да покаже, че телефонът прекрасно работи чрез съществуващите телеграфни жици и всичко, което е трябвало да направи Westwrn Union, е било да включи апаратите към мрежата си.
Патентът останал при Бел, а след няколко десетилетия неговата компания - American Telephone & Telegraph, станала най-могъщата в Америка. След време Ортън разбрал каква грешка е направил и похарчил милиони, опитвайки се да оспори патента на Бел в съда. По-късно Western Union построила своя телефонна мрежа, но в крайна сметка било принудена да отстъпи пред AT&T.
Какъв цвят да е автомобилът
Ford Мodel T, който Хенри Форд представил през 1908 г., бил много модерен за времето си – и евтин. Именно тази кола превърнала САЩ в страна на автомобилистите и радикално променила начина на живот на янките. Но моделът Т е единствената машина, която произвеждали заводите Ford Motor Co. Всички уговаряли Форд да пусне нов модел или да промени дизайна на стария. През 1912 г., след като се върнал от Европа, за Форд имало изненада - опитен образец на новата версия на модела Т с ниско окачване. „Без да извади ръцете си от джобовете, Форд обиколи колата 3-4 пъти, изучавайки я. Накрая спря вляво от автомобила, хвана вратата на шофьора с две ръце... и я изтръгна!“, спомня си очевидец. Но тази привързаност с годините започва да пречи на бизнеса. През 1925 г., когато моделът Т е на пазара повече от 15 години, той е практически непроменен - шумен и не особено мощен четирицилиндров двигател, остаряла трансмисия и окачване. В същото време се появили пневматичните шини, електрическо запалване и крачен педал за газта. Както и 6-цилиндровите двигатели вместо 4-цилиндрови, трансмисията се сдобила със сцепление и кутия за предавки. Пазарните дялове на „Форд“ непрекъснато се снижавали - 57% - 1923 г., 45% - 1925-а, 34% - 1926 г. Новите компании като Dodge и General Motors взели своето. И когато през май 1927 г. най-накрая било обявено, че моделът Т има приемник, битката вече била загубена. През тази година Chevrolet за първи път продали повече коли, отколкото „Форд“.
Повече евтина бира!
През 70-те години на ХХ век бирата Schlitz била на второ място в САЩ по популярност. Тя отстъпвала само на Budweiser, която станала лидер през 1957 г. Но през 1976 г. босът на пивоварната Робърт Юхлейн измислил гениална стратегия за борба с конкуренцията. Целта била да се намали цената на съставките, заедно с това да се ускори процесът на ферментация и така да се приготви повече бира за същото време, която ще е по-евтина. Прилагайки високотемпературната ферментация, той съкратил срока за производство от 40 на 15 дни, заменил голяма част от ечемика с евтина царевица и променил стабилизатора на пяната, за да не го изписва на етикета. Собственикът получил това, което искал: много бира с ниска себестойност. Само че била ужасна на вкус и много бързо се разваляла: евтините компоненти се утаявали на дъното, образувайки отвратителна слуз.
Компанията не предприела нищо, в резултат на което продажбите рязко паднали. Schlitz най-накрая се предала и изтеглила от пазара 10 млн. опаковки некачествена бира, но репутацията й пострадала безнадеждно. През 1981 г. е закрита пивоварната в Милуоки, а следващата година активите на Schlitz изкупила конкуриращата я Stroh Brewery.