Дарина Младенова "Страхотен късмет имаш! Аз от 6 години живея тук и още не съм виждал водна костенурка. А ти си само за три седмици и..." Португалецът Луиш Родригеш, собственик на туристическа агенция на островите Кабо Верде, не крие възхищението си. А аз гордо му показвам снимката си с огромното животно. Костенурката, малко по-малка от мен, бърза да влезе обратно в океана, когато я зървам на най-хубавия плаж на о. Сао Висенте към 10,30 ч. сутринта. Отдалеч изглежда като самоходен куфар. Уникална гледка! Общо 8 (да, осем) очевидци сме на плажа с внушителното име Прая гранде. Ако плажът бе по-близо до Миндело - главния град на острова, може би щях да имам късмета да срещна и още един-два от черупковите екземпляри. Но 20 километра са си 20 километра - пропускаш утринните изненади, особено ако таксиметровият шофьор не взима достатъчно бързо разстоянието (10 евро в едната посока, друг транспорт няма). Миндело е центърът на един от най-туристическите от 9-те населени острова в африканската държава Кабо Верде (на български Зелени нос). Там са хотелите, ресторантите и баровете, там е купонът. На Сао Висенте друг град в смисъла, който ние, европейците влагаме, няма. Има няколко селища - нещо като махалите в Стара планина или Родопите. "Тук часовникът тиктака по-бавно", предупреждава германец, който е избрал южния остров за свой дом и организира риболов за баровци с две лодки. Берно Нибур е уловил едни от най-големите мерлини през последните години, вкл. 495-килограмов гигант. Но за това не стига един ден океански излет, трябва да пориш вълните доста по-продължително. Лодките му са резервирани за месеци напред - предварително, по интернет, като еднодневното удоволствие струва 650 евро. Та за часовника - тук никой не бърза - няма закъде. Освен туризъм, риболов, текстилна фабрика, малко строителство и една каменна кариера друг поминък почти няма. 47 000 души от общо 67-хилядното островно население живее в Миндело. В някои заведения и 3-те луксозни хотела персоналът е по-пъргав, в останалите клиентът нервак няма никакъв шанс. Но това е част от чара на див(н)ия атлантически остров. Също като девствените му плажове. Четири на брой са те на Сао Висенте, чиято площ е 230 кв. км, и на пръв поглед са прекрасни - не, направо фантастични. Обаче на този в самия Миндело вятърът (който е денонощно състояние и може да те извади от равновесие в буквалния и преносния смисъл) завихря такава пясъчна буря, че не можеш да се печеш повече от 2 минути, без песъчинките да се набият по доста болезнен начин в кожата ти. Същият е ефектът на 3-4-километровия плаж в Сао Педро - той е близо до летището, засега само вътрешно, но го разширяват и скоро ще стане международно. Там има и друга екстра - вълните са внушителни. Всъщност, не само там, и с това малката държавица е магнит за сърфисти от цял свят. Но Атлантическият океан е и зъл - вълните и теченията могат да те удавят за миг. Половината от източния бряг на острова е приказна пясъчна ивица, нацепена тук-там от вулканични скали. В горната част - Бая дас Гатас, на 500-600 м от брега дъното е покрито с остри камъни и водата стига до глезените. За да се потопи човек в океана, трябва доста да се потруди. И както и да го гледаш, най-читав е най-екзотичният плаж - Прая гранде. Пухкав ситен бял пясък с черни вулканични камъни, доста по-уравновесен вятър и кристална, при това не кой знае колко солена вода. Разбира се, никъде няма чадъри, шезлонги, капанчета или дори дърво, под което човек да се скрие от палещите лъчи на слънцето. Ако искате цивилизация - не сте за тук. А дърво няма, защото островът е вулканичен, почти безводен - такива са и останалите в Кабо Верде. Напукани от жегата скали и пясъци са обичайната гледка. Затова пък имам уникалния шанс да сляза в кратера на вулкан. Е, Виана е отдавна угаснал, но истински. Там долу, на дъното, всеки, който е стъпил, е написал името си с камъчета. Не пропускам да го направя и оставям единствените следи на кирилица на африканския остров. 120 000 чужди туристи на година пристигат за ваканция в Кабо Верде. Удивително за повечето от тях е да видят как на остров Санто Антао носят вода в туби с магарета от няколко километра. Но това е горе в планината, над облаците. Чувстваш се като при боговете, нищо, че къщурките съвсем не са божествени. Санто Антао е най-зеленият остров. Там растат захарна тръстика - от нея правят местни пунш и ракия, банани, манго, всякакви дървета. С лозите си, от които става превъзходно вино, е прочут пък остров Фого. Това бяло вино е най-скъпо в ресторантите в Миндело. Поема се прекрасно с огромна пържола от треска и жива музика - същата, която пее и Сезария Евора, коренячка минделчанка. Нейно CD се продава тук срещу 1700 местни ескудо (17 евро). Сред заведенията култов е бар-ресторантът "Наутико" - бивш склад, в който висят всякакви национални знамена. На първа линия вече се вее и българското. Островите са съвършено необитаеми, когато португалците ги откриват през 1456 г. Заселват ги с негри роби и ги превръщат в своя колония. Затова днешното население е с кожа във всички нюанси на кафявото. От 1975 г. Кабо Верде е независима република, но португалският остава официален език. Английски говорят малко хора, повече вървят испанският и италианският. През Португалия е и най-естественият път дотам. Само дето трае 30 часа - с престоя на летищата в Лисабон и на о. Сал, където е международният аеропорт на западноафриканската държава. Визата струва 45 евро и се получава на място. След 5 години вероятно това ще е новият хит на летните почивки - вече замерват и правят проекти на луксозни хотели. Та който иска да си отдъхне от цивилизацията - да иде сега. Докато още не е късно.