Investor.bg

На българския фармацевтичен пазар в момента навлизат няколко големи международни генерични* компании. Те идват на нашия лекарствен пазар с две основни предимства – ниски цени и генерична стратегия. Освен това тези фармацевтични концерни разполагат с огромно портфолио и са ценово конкурентни.
С разширяващо се присъствие в България са фармацевтичните компании TEVA и Ratiopharm, а скоро се очаква навлизането и на Mylan, съобщи д-р Кунчо Трифонов, мениджър за България на световната маркетингова компания IMS Health, която се занимава с анализи на фармацевтичния пазар.
TEVA е фармацевтичен концерн със седалище в Израел, където е лидер на пазара и един от 25-те най-големи фармацевтични концерна в света. Ratiopharm е германска генерична компания, а Mylan е американска.

Интересът на големите концерни ще расте

България е страна от Европейския съюз, която има добре регулиран и устойчиво растящ фармацевтичен пазар. Само тези факти са достатъчно основание за присъствието на големи чужди фармацевтични компании на пазара в България, коментира д-р Трифонов.
В дългосрочен план се очаква устойчивият ръст на генеричния пазар да продължи, тъй като в България са налице много неудовлетворени нужди от здравеопазване и в частност от лекарствена терапия.

Предстои разместване на пазарните лидери

Присъствието на чужди генерични концерни у нас определено ще промени фармацевтичния пазар у нас. Предстои засилване на конкуренцията, разместване на пазарните лидери, сближаване на общата среда на фармацевтичната индустрия в България до тази на страните от Централна Европа.
Според д-р Трифонов може да се очаква ценово наддаване между самите генерични компании, но не и понижение в цените на лекарствата у нас. Според него цените на лекарствата в България са едни от най-ниските в ЕС и няма икономическа логика в понижаването им.

Корени и наследство

Българският фармацевтичен пазар винаги е бил генеричен и причините за това са исторически, твърди д-р Трифонов. Фармацията е високотехнологичен отрасъл и подобно на другите високотехнологични сектори е била почти отсъстваща в България през 50-те години на миналия век.
Индустриализацията на страната е налагала бързо скъсяване на дистанцията със страните от Западна Европа и като решение е било избрано генеричното развитие, което е съвсем правилна посока, посочва експертът. Така България не прави изключение от другите страни от бившия социалистически блок и наследява след неговото разпадане една напълно генерична фармацевтична индустрия.

Прогенеричната политика не е български патент

Прогенеричната политика всъщност произлиза от страните с оригинален фармацевтичен пазар и има за цел оптимизиране разходите за медикаменти. Редица фактори - застаряващо население, социални политики, предизборни обещания и други, налагат оптимизация на разходите и разширяване на покритието с лечение при фиксирани разходи за медикаменти. Естественото решение е подкрепа за генеричната консумация.
За 2010 г. се очаква като обем съотношението между генеричния и оригиналния пазар у нас да бъде 80:20 в полза на генеричните продукти. В стойност съотношението е 55:45 отново за генеричните медикаменти.
Очакванията са в следващите пет години съотношението в обем да достигне 75:25, след което да се върне до 80:20. Причините са изтичащите патенти на оригиналните продукти и тяхната субституция с генерични.

* Генеричните лекарства са еквиваленти на оригиналните фармацевтични продукти. Те могат да навлязат на пазара само след изтичане на патента на оригиналните продукти.
Те съдържат същото лекарствено вещество, отговарят на същите точни критерии по време на етапите на разработване, производство и оценка за безопасност и имат същото качество, безопасност и ефикасност като оригиналните лекарствени продукти.
Генеричните продукти се продават или като продукти със собствена търговска марка, или като немаркови продукти, използващи опростени търговски имена, съответстващи на лекарственото вещество.