Случвало ли ви се е ваш колега или приятел погрешка да вдигне мобилния ви телефон, просто защото той е идентичен на неговия собствен. Именно подобни инциденти повдигат въпроси дали не е крайно време да се внесе мъничко мода в технологиите и обратното. Подобно нещо прави Ейнджъл Чанг, която създава и използва специален вид самозатоплящ се кашмир, разработен с Noble Biomaterials. Платът се базира на специални фибри, които се доставят за униформите на военните в САЩ. В момента дизайнерката се опитва да направи заедно с RedMaps дреха, която да изобразява картата на Ню Йорк, когато някой я облече. В своето изследване „Инженерите са от Марс, дизайнерите от Венера“ Чанг показва връзката между технологиите и модата и доказва, че именно фактори като стила и външния вид на продукта са важни за потребителите. Растящият брой на мобилни телефони, направени от модни стилисти, само потвърждава тази тенденция. Като не бива да се пренебрегва и фактът, че все повече технологични компании се насочват към женската аудитория. Не подценявайте жените! Традиционно производителите на електронни устройства таргетират основно мъжете като потенциални клиенти, но дамите стават все по-активни и динамични. Според данни на Американската асоциация на потребителите 84% от жените в САЩ смятат, че именно технологиите могат да променят живота им. 89% от тях са силно заинтересовани от новите електрически устройства и се превръщат в основна движеща сила на пазара на фотоапарати. Една от първите компании, която обърна внимание на жените като целева група, е „Шарп“ със своя модел телевизор Aquos Sharp, направен специално за дамите. „Сони“ традиционно съсредоточава маркетинговите си усилия към нежния пол чрез по-къси серии в различни цветове. В същото време 70% от хората на възраст между 28 и 39 години смятат, че външният вид на лаптопа има огромно значение за тях. И все повече фирми започват да осъзнават, че именно дизайнът е толкова важен, колкото и функционалността на самия продукт. Освен това компаниите искат да представят най-вече мобилните си устройства като стилна част от начина на живот и културата на потребителя и си партнират с различни луксозни марки за създаването най-често на аксесоари към продуктите. „Мълбъри“ създаде специални калъфчета за Palm PDA, Casio Exilim и Nintendo. „Дънхил“ направи маркови опаковки за iPod, Пол Смит стана дизайнер на аудиотехника за Roberts. Даяна вон Фюстенберг и Бетси Джонсън направиха дизайнерски телефони за „Самсунг“, „Прада“ пусна свое мобилно устройство, Джорджо Армани също, „Версаче“ работиха с „Нокиа“ по модела 7200, а Вивиан Уестууд с „Моторола“ v600. Именно „Моторола“ изпозлва и друга модна марка - миналогодишното ревю на „Бейби фет“ за показване на лимитираната серия джи ес еми Motorola Baby Phat. За съжаление подобни инициативи не са особено доходоносни, смята Чанг. От маркетингова гледна точка колаборацията между модни марки и технологични само позиционира съответната марка в по-благоприятната светлина на модния подиум. Серията на Зак Позен за „Нокиа“ 7200 участва само на благотворителни събития. Моделът на специални чанти за лаптопа на „Интел“, дело на Джулиан Макдоналд, бе използван единствено за промоциите на хай-тек компанията, като по-малко от сто бройки от ексклузивната чанта се продадоха чрез сайта net-a-porter.com. Липсва синергия Някои биха се запитали какво общо имат мобилните телефони и комппютри с тъй наречените „смарт дрехи и интелигентни нишки“. Въпреки всички съвместни проекти и спонсорства между двете индустрии, вертикалната интеграция между дизайн и инженеринг все още не е създадена, защото аксесоарът и самото устройство възникват независимо едно от друго и няма синергия между тях. Освен това разработването на едно електронно устройство трае години, докато модните тенденции са за месеци. Компании от ранга на Gucci, Chanel, Louis Vuiton и Dior си направиха свои аксесоари за популярни продукти като джи ес ем или MP-3 плейъри, без да се кооперират с никоя електронна марка. В тези луксозни аксесоари доминират естествените материи и ръчното производство, като най-висша степен на престиж. Освен това подобни модни лидери могат да си позволят да ползват само платове и материи, които добре познават. Именно поради тази причина в луксозната индустрия е много трудно да навлязат новите технологии. За сметка на това добре се приемат нишките, които сменят цвета си според светлината. Като основния проблем е липсата на комуникация между модната индустрия и сектора на високите технологии. Друг важен въпрос е как точно тези сложни прототипи да се внедрят в масовото производство и да се адаптират към масовия потребител. В крайна сметка за какво ни е едно проучване, ако то не може да се използва в обикновения живот. Компании като Nike и Gap умеят да го правят. Модата се управлява от тенденции, електрониката – от функции Друг фактор, който оказва въздействие, е, че докато модата се управлява от тенденции, електрониката зависи основно от функционалността. Освен това всеки продукт си има своя целева група. Докато хай-тек устройствата покриват изискванията на една по-широка потребителска категория, дрехите и облеклото не могат. Модата се фокусира в много по-специфичните нужди на своите клиенти. Например една дама, облечена в Роберто Кавали, няма да е много съгласна да носи нещо не толкова модерно, но много по-функционално като дрехи на Ейнджъл Чанг. Може и двете да използват iPod, да имат телевизор с плосък екран от Philips или да носят еднакви модели лаптопи, но тези компании просто не са толкова строго специализирани към определена таргет група. Когато електрониката се интегрира в дрехите и навлезе в модния сегмент, тя трябва да бъде маркетирана към лайфстайла на хората. Дизайнерите винаги задават въпроси като къде живеете, кои магазини най-често посещавате, в кои градове сте били и т..н. Едно хай-тек спортно яке не може да се продава в спортен магазин и в МОЛ от типа на Barney's едновременно. Освен това въпросната дреха трябва да може да се комбинира с подходящ панталон и обувки. Модният технолог Виктор Чу, който разработва проекти за Rauph Lauren, Tommy Hilfiger и Nautica, смята, че трябва да се отчита, че често клиентите купуват даден моден продукт само защотото е такъв. „Например маратонките на Jordan Air, разработени за Nike. Клиентите ги предпочитат, защото са дело на известния баскетболист Майкъл Джордан, а не защото са най-удобните на света“, обяснява специалистът. Добър пример за успешно сътрудничество между различните индустрии са продукти като iShirt на марката Urban Tool. Тя представлява традиционна блуза за спорт, но със специален джоб, в който може да се сложи любимият MP3 плейър или мобилен телефон.