Людмила Куюмджиева Французинът Бернар Арно е прочут не толкова с милионите си, колкото с почитанието си към прекрасното. Тъкмо това трепетно чувство е в основата на неговата гигантска бизнес империя. Арно е собственик на най-големия френски делови вестник "Лез Еко", който по-рано принадлежеше на британската група "Пиърсън". Американското списание "Венити феър", което съставя световната класация на най-влиятелните хора в областта на финансите, медиите и модата, го нареди на осмо място между тях по богатство. Състоянието му възлиза на 26 млрд. долара и затова той е най-богатият французин според класацията на Форбс. В неговия случай обаче влиянието се измерва не в пари, а в мода и стил, чийто световен законодател е тъкмо Арно. В началото беше "Диор" Арно непрекъснато се стреми да опровергае общоприетия постулат, че чистото изкуство и чистият бизнес са несъвместими неща. "За хора като Бернар казват, че са се родили със сребърна лъжичка в устата - казва барон Албер Фрер, белгийски бизнесмен и отдавнашен приятел на Арно. - Той наистина е потомък на богат род и спокойно би могъл да прекара приятно живота си с фамилната си рента. Вместо това Арно не просто продължи бизнеса на дядо си и баща си, а го превърна в цяла империя! Деловите хора в света, които притежават професионализма и усета на Бернар Арно, се броят на пръсти." Някога един от парижките вестници го нарече най-богатия провинциалист на Франция. Причината е, че Бернар Етиен Жан Арно е дошъл на бял свят през 1949 г. в град Рубе, почти на границата с Белгия. Баща му Жан се родил в Елзас в семейство на потомствени военни, но самият той не се захванал със същата кариера. Вместо това започнал работа в строителната фирма, основана от тъста му. Семейството било задружно и всички обичали изящното изкуство. Сред предците на бъдещия милиардер имало двама художници от епохата на Ренусанса - портретистите на кралския двор Жан и Франсоа Клуе. Бащината мая обаче се оказала по-силна и Арно-син отишъл да учи във Висшата политехническа школа. След като станал дипломиран инженер и икономист, Бернар започнал работа в семейната фирма "Фере Савинел", която по онова време държи около 1500 служители. После се случило нещо невероятно - дългогодишният лидер на преуспяващата компания Жан Арно поверил на сина си цялото управление. Колегите му предприемачи от Лил не вярвали на ушите си. Но Арно-старши знаел какво прави: "Бернар винаги и във всичко е бил пръв. Ще успее и този път." Ръководството на Арно-младши се оказало успешно. След пет години едно от подразделенията на компанията било продадено на "Ротшилд Груп". От това, което останало под негово разпореждане, Бернар създал новата фирма "Фаринел", която продължила да се занимава със строителство. В същото време започнал да влага средства в различни сфери на бизнеса. Например купил списанието "Френски ловец". Защо ли? Наивен въпрос, ако се има предвид специфичният характер на Арно-младши. Истината е, че всички негови демонстративно "нелогични" сделки всъщност са грижливо обмислени и проверени. Този подход се превръща в негов фирмен стил и в значителна степен предопределя фантастичния успех на бизнесмена. През 1981 г. във Франция идва на власт съюзът на социалистите и комунистите начело с Митеран и много делови хора, изпълнени с опасения, побързали да напуснат страната. Бернар Арно също решил да се премести в Америка. В Новия свят работите потръгнали добре - Арно създал отделение на "Феринел" за строителство на апартаменти, които се разпродавали като топли кроасани, но въпреки това сърцето го теглело към дома. Още повече че "Феринел" била малка за американските мащаби компания, а амбициозният бизнесмен не искал да увеличава капитала й за сметка на инвестиции. Трите години не били малък срок за изучаване на американския пазар и се оказали достатъчни, за да осъзнае Бернар Арно много неща. Докато бил зад граница, ситуацията в Петата репубика радикално се променила. Така че на Арно не му оставало друго освен да потегли за родината. Още повече че там се оформял бизнес, за който си струвало да се потруди. Преуспяващата някога текстилна компания "Бусак" се рушала пред очите на всички. Тя преминала под държавно управление и социалистите започнали да търсят потенциални купувачи за фирмата. Историята й започва веднага след Втората световна война, когато текстилният крал Марсел Бусак взел на работа начинаещия моделиер Кристиан Диор. С годините той се оказал първокласен специалист и през цялото това време марката "Кристиан Диор" била собственост на Бусак. Фабрикантът толкова силно вярвал във фирмения етикет, че не развивал текстилните си предприятия, затова пък редовно финансирал подразделението за висша мода. Компанията "Бусак" банкрутирала. Към нея насочили апетитите си няколко известни фирми едновременно, в сравнение с които компанията на Бернар Арно изглеждала джудже. Но позициите за атака на Арно-младши не били толкова лоши. Тогавашната му съпруга Ан Деварен била далечна роднина на собствениците на марката "Кристиан Диор". Той предложил на правителството план за възраждането на фирмата и старанията му не отишли напразно - "Бусак" била продадена на Арно. А с нея и марката "Кристиан Диор". В същото време предприемачът се отървал от бизнеса с детски пелени От продажбата на голяма част от текстилните подразделения на въздигащата се империя той печели около 307 млн. евро. Тези пари ще му помогнат да купи през 1989 г. пътя си към LVMH. Там той купува акции на стойност 1.3 млрд. евро, което му подсигурява 24% от компанията. Междувременно започва яростна битка за власт между него и Анри Ракамие, бивш председател на дъщерната фирма на LVMH Louis Vuitton и член на едно от семействата основатели. След около година Арно печели серия от съдебни процеси, Ракамие е отстранен и Арно освобождава топмениджърите на Vuitton. През 1990 г. бивш служител на фирмата, който е уволнен по време на чистката, казва пред BusinessWeek: "Той е играч на едро, завоевател, френският Доналд Тръмп." С победата си над LVMH Бернар Арно започва да събира парчетата на своя глобален "магазин за луксозни стоки". Освен добрите практики в бизнеса той разбира, че му е необходимо и много творчество. Компанията се нуждае от мениджъри, които да обичат и да разбират хората на изкуството. Тази теза влиза в действие с наемането на обещаващия дизайнер Джон Галиано. Последният демонстрира нюх към театралността и необикновените творения, включващи модни рокли, направени от вестници, и колекцията "Клошари", вдъхновена от дрипите на бездомниците. Така започва нова епоха за модната къща на Арно. Според Ана Уинтър една от иконите в света на модата, точно тази чувствителност и усет повечето бизнесмени в света на модата не притежават. Страстта към изкуството и умелата му комбинация с бизнеса може би се дължат на факта, че самият Арно е бил любител музикант, който рано е разбрал, че няма да успее да направи кариера като концертен пианист. Артистичността му обаче винаги е балансирана с ясните сметки в бизнеса. Арно не ограничава творчеството, но е стриктен по отношение на производството, маркетинга и продажбите. Без колебание сменя директори, които не се ангажират с производството. Още през 1995 г. той уволнява мениджърите на парфюмите Dior и управителя на Givenchy, като ги заменя с бивши мениджъри на американски марки извън модната индустрия. Така още през 90-те години на миналия век бизнесът на Арно се превръща в империя. Войната с Gucci В Италия Gucci се опитва да тръгне по този завоевателски път, а в Швейцария собственикът на Cartier прави подобен ход. Отговорът на Арно не закъснява. Той добре знае колко време и труд трябват, за да се постигне успех, и не спира да воюва. В края на 90-те LVMH изкупува дялове на Gucci за 6.5 млрд. евро и продължава тайно да купува, докато събира почти три милиона акции. След дълга битка за контролния дял на Gucci основният му съперник и собственик на PPR (Pinault-Printemps Redoute) Франсоа Пино успява да победи и да откупи дела на LVMH. Битката е загубена, но приковава погледите на медиите и инвеститорите за близо две години. Достатъчно гъвкав и предприемчив, Арно е уверен, че успехите му ще продължават, тъй като "умението да създава много привлекателни продукти с помощта на архитекти и дизайнери и да ги прави комерсиално успешни" е това, в което той е добър.