Ян Мюлфайт, председател на Microsoft за Европа: Миньор стана компютърна специалност
- Г-н Мюлфайт, как изглеждат Европа, Средният изток и Африка от технологичния връх, от който ги наблюдавате?
- В момента има невиждан бум на търсенето на електроника и хайтек устройства. Доскоро високите технологии бяха само за хора с техническо мислене и нагласа, а днес са в ръцете на масовия потребител.
Да се играе тенис срещу стена е скучно, освен това в края на деня тя винаги печели. Истинското предизвикателство е да застанеш срещу реален конкурент. Важи за всяка човешка дейност. В това е убеден на сто процента председателят на Microsoft за Европа Ян Мюлфайт. Сравнението не е случайно – първият шеф на корпорацията с чешки корен е бивш професионален тенисист.
Мюлфайт от години работи и живее в сърцето на Европейския съюз – Брюксел, но „в гърдите му винаги ще бие чешкото сърце”.
Като студент в Техническия университет в Прага купува първия си компютър и малко след това започва шеметната му кариера в софтуерната индустрия. За кратко е програмист в публичния сектор в родината си, на един дъх се изкачва до директор международни продажби и маркетинг на водеща чешка фирма и едва 30-годишен е поканен на работа в Microsoft, където от 1993 г. насам заема различни отговорни постове. Бил е в изпълнителния борд на компанията за развиващите се пазари, автор е на корпоративната стратегия на Microsoft за Европа, Средния изток и Африка.
Докато работи в представителството на корпорацията в родината си, взема отличието „Най-добър мениджър на Чехия”, като три пъти е печелил и приза за IT личност на страната.
„Външният министър” на Microsoft е популярен с безупречната си дипломатичност, нюх за изпреварващи стратегии и мисионерски дух. Засмените му сини очи печелят симпатиите дори на непознати. А в деловите среди твърдят, че стилните червени вратовръзки са негова запазена марка.
- Г-н Мюлфайт, как изглеждат Европа, Средният изток и Африка от технологичния връх, от който ги наблюдавате?
- В момента има невиждан бум на търсенето на електроника и хайтек устройства. Доскоро високите технологии бяха само за хора с техническо мислене и нагласа, а днес са в ръцете на масовия потребител. Всеки има GSM, милиони разполагат с мобилен телефон с интернет достъп и собствени програми, аналог на компютърните. Технологиите влизат залпово в живота на обикновените хора. До няколко години компютърни умения ще са нужни за почти всяка професия. Технологиите се настаняват дори в рудниците. След 5 години миньор може да стане компютърна специалност. Чрез клавиатура ще се управляват умни машини над земята. Няма да има повече инциденти с човешки жертви, няма да има повече черни лица.
- Много хора ще ви заподозрат в увлечение по научната фантастика. Разработват ли се прототип?
- Не просто прототипи, има реализирани подобни технологични устройства, които работят в няколко компании в Чили.
- Образователните системи в Европа адекватни ли са на новите технологии?
- Европа се справя добре, ако става дума за топ 500 на университетите, но колко са в топ 50? Равносметката е лоша. Показателно е, че в европейските висши училища студентите от други континенти са едва няколко процента, докато близо половината записани в американските университети са чужденци.
Има нужда от ново образование за Стария континент. Например Финландия отваря университети за иновации, обединяващи технологии, икономика и изкуства.
Технологиите се промениха. Преди 10 г. бяха просто индустрия, вече са бизнес с емоции. Не можеш да продадеш само функционалност, трябва тя да е облечена подходящо и ключовата дума е дизайн. Абсурд е да правиш само „сериозни” продукти, нещата трябва да стават лесно като на игра.
- ИТ индустрията се развива с космическа скорост, какво ще се случи до 10-15 г.?
- Има един известен сред програмистите принцип, популярен като Законът на Муур, според който на всеки 18 до 24 месеца излиза нов продукт с по-добри характеристики. Микрочиповете стават все по-микро. Кой знае, може да доживеем време, когато процесорите ще станат невидими. Технологиите са абстрактна наука и как ще изглеждат след 10-15 г. може само да се гадае. Но с голяма вероятност се прогнозира какво ще се случи до 5 г., защото тези идеи вече се разработват в лабораториите.
- Разкажете за тях.
- Не е известно на много хора, но в началото интернет беше само за шепа физици. А през 2008-а почти всеки се е „разхождал” във виртуалния свят. До 2012 г. в пъти ще са се увеличили нещата, които можем да правим чрез глобалната мрежа. Лаптопът ще предусеща желанията ви, преди да сте му дали команда. Щом до него достигне информация, че след 2 седмици в най-близкото кино ще дават любимия ви „Семейство Симпсън” например, и че билетите са наполовина продадени, веднага ще ви направи резервация за вторник вечер - защото ще знае, че в понеделник имате час при лекар.
- Очаква ли се скоро нов технологичен пробив?
- Даже два, при това големи. Единият е на високотехнологичните устройства за здраве. Изследователските центрове от цял свят работят в тази посока. Животът ни е такъв, че все повече хора страдат от хронични заболявания, като диабет и високо кръвно, които предполагат непрекъснат контрол. Преди 2 месеца видях прототип на четка за зъби, която мери температурата и други жизнени показатели и ги показва върху огледалото отсреща.
Второто забележително нещо, което ще промени живота на хората в близките години, е разпознаването на човешки глас от компютър. Нови продукти на Microsoft позволяват на свръхангажирани или незрящи хора да изпращат имейл, без да се докоснат до клавиатура
– само чрез гласови команди.
Способностите на компютъра да превръща ръкописните букви в печатен електронен документ също ще се подобрят неимоверно в много близко бъдеще. Нахвърляни набързо нечетливи бележки ще могат да се сканират и разпознаят от софтуер.
- България е в региона, за който отговаряте, и за вас не е тайна, че у нас се отделят много малко пари за научна и изследователска дейност. Страната ни предлага квалифицирани и евтини компютърни специалисти, които работят на „ишлеме”за чужди компании. Това перспективно ли е?
- И в Чехия, и Полша положението е подобно. Но това не е перспективно в дългосрочен план. След 3 до 5 години няма да сме толкова евтини и чуждестранните компании ще се преместят в Китай. На Европа й трябва креативност, иновация и образование,излишно е да предоставя евтини работници под наем. Сега е моментът за тези реформи и правителствата трябва да ги направят. Демографският аспект също трябва да се има предвид. В Чехия например на всеки двама работещи се пада по един пенсионер.
- В България съотношението между заети и хора, приключили кариерата си, е 100:80. Но как могат технологиите да помогнат?
- И други държави имат демографски проблем, с тази разлика, че там вече работят за разрешаването му. Корея например прави огроми инвестиции в роботиката. Машини обгрижват възрастните хора, явяват се в ролята на медицински сестри и санитари и това променя трудовия пазар.
- Къде жаждата за технологичен растеж е най-голяма?
- В Азия, защото там не става въпрос само за технологичен растеж, а и за образователен и иновационен бум. Китай се превърна в най-голямото предизвикатество на днешния свят. Миналата година инвестира в изследователска и развойна дейност повече дори от Япония. Това е забележително. Ако върви така, скоро етикетът Made in China („Произведено в Китай”) ще бъде заменен с „Изобретено в Китай”.
Интервюто взе Ива Валериева