Оказа се, че в България проблемът с оценяването на имотни или финансови активи не идва единствено от некоректните хора в бранша, които никак не са малко. Много често различната стойност на даден обект се получава от използването на всевъзможни методи за измерване. Затова и браншовиците поискаха въвеждането на международни стандарти най-накрая и у нас. Защото дори в /уж/ по-изостаналата икономически Албания оценителите работят само с един стандарт.
У нас например, според един оценител стойността на имота ви е 100 000 евро, а според друг 60 000. И най-невероятното е, че и двамата са прави. Просто драстичната разлика идва от това, че в първия случай е използван немският модел, а във втория - английският. Пък потребителят сам да си прави сметката.
Да не говорим, че подобно на църквата, на федерацията по щанги и на още куп други знайни и незнайни структури, и оценителите се разделиха на две организации. На единия бряг е новосъздадената Камара на професионалните оценители (КПО), а на другия - Камарата на независимите оценители. Едните се грижели за спазването на закона, другите за издигането на престижа на гилдията... Така че колкото и стандарти да има, колкото и асоциации да се роят, бизнесът чака само едно – адекватни правила и коректни оценки, по които да си сверява часовника.