Не ясно нито дали, нито, ако да – кога ще има магистрала „Люлин”. Особено когато изпълнителят не е застрашен от никакви санкции по време на изграждането на пътя. Влага, не влага, цимент, бетон, чакъл и други строителни материали, работи или не – санкции не са предвидени.
Както се казва – дай Боже, всекиму такъв договор. Излиза, че изпълнителят на „Люлин“ може да си прави каквото си иска без никакви последствия. Предвиденият в договора арбитраж е международен, което значи, че ще се проточи, а единствената санкция – до 10 на сто от стойността на строителните работи, но след приключването им. Така държавата ще плати на „Мапа Дженгис“ 112 млн. евро пари от програма ИСПА плюс още 26 млн. от бюджета, след това ще ги връщаме на европейския бюджет, а после ще трябва да се изръсим и за истинската магистрала. Така че аутобанът „Люлин“ ще излезе сигурно най-скъпото шосе в света. И всичко това, защото някой чиновник, бил той и високопоставен, е подписал през 2006 г. договор, който няма нищо общо с търговската практика в света, да не говорим за европейската финансова дисциплина.