За цялата 2009 г. България, която е една от трите държави в проекта за петролопровод от Бургас до Александруполис, трябваше до днес да плати 5 млн. евро. Парите са вноската на страната ни в международната проектна компания, която ще прави съоръжението. Положението обаче е следното: пари има, вноска няма.
При това никой не иска да каже ще направим ли въпросното плащане и ако да - кога. Още повече че с всеки изминал ден вноската поскъпва.
Изглежда, това поведение на властта у нас е следствие от факта, че страната ни все още няма ясна позиция по това,дали искаме да участваме в проекта, или... просто да му сложим край. Защото без наше участие петролопроводът е немислим.
Иначе бяха тиражирани надълго и нашироко съмненията на премиера, министрите и значителна част от българския бизнес и общественост, че нефтопроводът ще нанесе повече вреди, отколкото ще донесе ползи. Съмненията ни за и против многократно бяха слагани на масата на преговорите и в Москва.
Досега обаче никой официално не е казал: отказваме се. Очевидно бавенето на вноската трябва да накара другите участници в проекта – Русия и Гърция, да се замислят. Също като в поговорката „Казвам ти, дъще...“.