Поводът е предстоящите в България парламентарни избори, избори за президент и преброяване на населението. Документът е подписан от 26 „президенти”, членове на Управителни съвети и една адвокатка от София. В увода и в изброените 20 искания към българските власти отново проличава езикът на турските разузнавателни служби, които винаги са държали тези организации под контрол. Използван е език от миналото като „процес на асимилация”, който още продължавал, „избори с етнокултурни квалификации и преброявания”, имали проблем „да изразят себе си и да гласуват на избори” и т.н.. А във формулировките на претенциите са обобщени всички въпроси, които са били част от антибългарската пропаганда в Турция в близкото минало. Доскоро изглеждаше дори странно, че Турция тръгна в настъпление във всички географски посоки, а единствено България, „вратата към Европа”, остана незасегната. Но ето, че започна да се случва. Турското разузнаване насърчава разделение в българското общество и иска „задължително изучаване на майчиния език в училищата, което да бъде гарантирано от Конституцията”.
Турция, която подкрепя силно Северна Македония ни казва: „Враждебните изрази срещу турци в книгите по история, които се преподават в български училища, трябва да бъдат премахнати.” И продължава с нашите камъни по нашите глави: „Да се създаде комисия от учени между Турция и България, учебната програма трябва да бъде пренаписана.”
Авторите на „Призива” се връщат към отминала стилистика и ултимативно заявяват: „Малцинствата трябва да бъдат представени еднакво във всички институции и организации като първокласни граждани.”, без да се съобразят с това, че според нашата конституция няма „малцинства”. „Основното ни желание е да живеем в България”, заявяват 26–мата шефове и активисти на организации, напомняйки, че са 350 000 души, което звучи странно и е нов момент, гарниран отново със старото искане „роднините и жертвите от периода /на възродителния процес/ трябва да получат незабавно материалното и морално обезщетение, което заслужават”, а имената им да се върнат. Засягат се и решени вече межоду двете държаве въпроси: „Да се защитят историческите паметници и културните ценности и незабавно да се върнат собствениците на фондацията.” Прави впечатление ултимативния тон, нали: „незабавно”, „трябва”, „да се направи” и т.н.
Актуалните искания обаче се отнасят за предстоящите избори. Избирателните секции да бъдат увеличени поне на 150. А по отношение на преброяването, който бил основния въпрос, искането е за „неутрални наблюдатели, които определено трябва да бъдат включени и сформиране на екипи с представители на малцинствата, което трябва да бъде законово гарантирано при преброяването и записването."
Поздравителното слово на президента Ердоган на конференцията на ДПС бе оценено в България като сигнал за помирение с тази партия. Но с подобни инициативи турската страна поставя ДПС в трудно пложение. Освен това, определенията на премиера Борисов за отношенията ни с Анкара и внушенията, че това е негова заслуга, едва ли вече са валидни, или просто Ердоган счита, че времето на българския премиер е изтекло и отправя послание към следващите управляващи. Разбира се, докато службите стоят зад организациите на изселниците, ще отрекат, че те са инициатори на исканията към Бългаия, както отричат, че и показаната по една телевизия географска карта, обхващаща редица държави на Североизток и на Запад от Турция, защото телевизията виждате ли била частна. Но в дипломацията винаги има неформални канали, по които може да бъдат предупредени партньорите за последиците от такова поведение. А когато няма достойно поведение от наша страна, то не поражда и уважение в партньора и най–логично е да последва ескалация на натиска. Още по–валидно е това и между съседи. Защото добър съсдед е оня, който се усмихва през оградата, но никога не я прескача.
