Надпреварата в изкуствения интелект

В началото на годината две показателни събития привлякоха вниманието на тези, които следят глобално развитието на изкуствения интелект (ИИ). Най-напред Ци Лу, един от босовете на Microsoft, заяви през януари, че след като се възстанови от дребен пътен инцидент, няма да се върне в най-голямата софтуерна фирма в света, а ще бъде главен оперативен мениджър във водещата китайска търсачка Baidu. По-късно същия месец Асоциацията за развитие на изкуствения интелект отложи годишното си събрание. Планираната дата съвпадаше с китайската Лунна нова година.

 

Графика на лицево разпознаване

 

 


Това бяха най-новите признаци, че Китай може да е втори, много близко до САЩ и дори да ги изпреварва в някои области на ИИ, смятан за ключов във всичко – от дигиталните асистенти до самоуправляващите се коли. Китай просто е мястото, където трябва да си, казва Лу, а Baidu е най-важният играч в страната. „Имаме възможност да сме водещи в бъдещето на ИИ", смята той.


Други доказателства подкрепят твърдението му. През октомври 2016 г. Белият дом отбеляза в доклад, че Китай е изпреварил Америка по публикувани статии за дълбочинното обучение, което е клон от ИИ. Консултантската фирма PwC прогнозира, че до 2030 г. свързаният с ИИ растеж ще увеличи глобалния БВП с $16 трилиона и почти половината от това състояние ще идва от Китай. През последните години броят на свързаните с ИИ молби за патент от китайски изследователи е нараснал почти с 200%, макар че САЩ все още водят по абсолютни цифри.

 

 

 


За да се разбере защо Китай е толкова добре поставен, трябва да се видят вложенията в ИИ. От двете най-важни – компютърна мощ и капитал – страната има в изобилие. Китайските фирми, от гиганти като Alibaba и Tencent до стартъпи като CIB FinTech и UCloud, изграждат бързо центрове за данни. Пазарът за облачни компютърни услуги през последните години нарастваше с над 30% и тенденцията ще продължи, сочи консултантът Gartner. Между 2012 и 2016 г. китайските фирми за ИИ са получили финансиране от $2,6 млрд, смята институтът „Учжън". Това е по-малко от 17,9-те милиарда, получени от американските им колеги, но сумата нараства бързо.


Други два ресурса обаче наистина превръщат Китай в обетована земя за ИИ. Единият е изследователският талант. Подобно на големите умения в математиката страната има традиции в езиковите и преводните изследвания, казва Хари Шум, който ръководи усилията на Microsoft в ИИ. Да намериш топексперти по ИИ е по-трудно в Китай, отколкото в Америка, смята Ванли Мин, който ръководи 150 експерти по данни в Alibaba. Но това ще се промени през следващите няколко години, прогнозира той, защото повечето големи университети са започнали програми по ИИ. Според някои оценки Китай разполага с 2/5 от обучените експерти по ИИ в света.


Второто предимство за Китай са данните, най-важната съставка за ИИ. В миналото софтуерните и дигиталните продукти просто се подчиняваха на заложени в кодовете правила, като предимството бе за страните с най-добрите кодиращи експерти. С появата на алгоритмите за дълбочинно обучение тези правила все повече се базират на модели, извлечени от купища данни. Колкото повече данни са на разположение, толкова повече алгоритми могат да се научат и офертите за ИИ ще стават по-умни.


Самите мащаби и разнообразие на Китай предоставят мощно гориво за този цикъл. В ежедневието си почти 1,4-те милиарда жители генерират повече данни, отколкото почти всички останали държави заедно. Дори при рядка болест има достатъчно примери един алгоритъм да бъде научен как да я разпознава. Тъй като писането на китайска клавиатура е по-трудоемко, отколкото на западни езици, хората се стремят да използват услуги за гласово разпознаване по-често, отколкото на Запад, така че фирмите имат повече гласови фрагменти, с които да подобрят приложенията си за говор.


Океан от данни


Това, което наистина отличава Китай, е, че има повече интернет потребители от която и да е друга страна – около 730 милиона. Почти всички влизат онлайн от смартфоните си, което генерира далеч по-ценни данни от настолните компютри, най-вече защото имат локационни сензори и са преносими. В големите крайбрежни градове например кешът почти не се използва за дребни покупки: хората плащат с устройствата си, ползвайки услуги като Alipay и WeChat Pay.


Китайците не изглеждат кой знае колко загрижени за личното си пространство, което улеснява събирането на данни. Услугите за споделяне на велосипеди например, които превзеха с щурм големите градове, не само предоставят евтин транспорт, но са и „игра на данни". Когато се наемат велосипеди, някои фирми проследяват движенията на клиента с прикачено GPS устройство


Младите китайци са фенове на предоставяните от ИИ услуги. Модерният чат-робот Xiaoice, опериран от Microsoft, сега има над 100 милиона китайски юзъри. Повечето говорят с него между 23 ч и 03 ч, често за проблемите си през деня. Той се учи от интерактивността и става все по-умен. Xiaoice вече не само дава напътствия и разказва вицове, но създаде и първия сборник поезия, написан с ИИ – „Слънчевата светлина загуби прозореца си", който предизвика разгорещен дебат в китайските литературни кръгове относно това, може ли да има изкуствена поезия.


Друг важен източник на подкрепа за ИИ в Китай е правителството. Технологиите заемат видно място в сегашния му 5-годишен план. Технологичните фирми работят тясно с правителствените агенции: от Baidu например бе поискано да ръководи национална лаборатория за дълбочинно обучение. Изглежда малко вероятно правителството да обремени фирмите за ИИ със свръхстрога регулация. В страната има над 40 закона за защита на личните данни, но те рядко се прилагат.


Предприемачите се възползват от таланта и силата на данните в Китай. Редица ИИ фирми стартираха само преди година-две, но много от тях напредват по-бързо от западните си колеги. „Китайските стартъпи в ИИ често възпроизвеждат и изпълняват по-бързо", обяснява Кай-Фу Ли, който в началото на XXI в. ръководеше филиала на Google в Китай, а сега е начело на Sinovation Ventures, фонд за рисков капитал.


В резултат Китай вече има стадо от еднорози в ИИ, тоест стартъпи на стойност над $1 милиард. Toutiao, базиран в Пекин колектор на новини, използва обучението на машините, за да препоръчва статии според интересите и местоположението на читателите; използва и ИИ, за да филтрира фалшива информация (която в Китай основно е за съмнителни здравни съобщения). Друг стартъп, iFlytek, е разработил гласов асистент, който превежда от китайски на няколко езика, включително английски и немски дори ако говорещият използва жаргон или гласът му е заглушаван. А софтуерът за разпознаване на лица Face++ на Megvii Technology идентифицира почти мигновено хората.


Skynet е жив


В централата на Megvii на посетителите се прави демонстрация. Видеокамера в лобито прави ненужно показването на пропуски: служителите просто влизат. Подобни устройства са разположени навсякъде и обработката се показва на видеостена. Когато там се появи лице, то незабавно е обградено от бял триъгълник и текст, даващ информация за човека. В горния десен ъгъл на екрана с големи букви се изписва „Skynet", името на системата с ИИ от филмите за Терминатора, която се опитва да унищожи човешката раса. Фирмата вече помага на Alipay и Didi, фирма за споделено пътуване, да проверяват идентичността на нови клиенти (лицата им са сравнявани със снимки, притежавани от правителството).


Реагирайки на успеха на подобни стартъпи, китайските техногиганти също започнаха да инвестират здраво в ИИ. Baidu, Alibaba и Tencent, известни и с колективното име BAT, работят по много от същите услуги, включително разпознаване по говор и лице. Но те се опитват и да доминират в специфични области от ИИ на основата на силните си страни.


Засега Tencent е най-незабележима, създавайки свои лаборатории за ИИ едва в последните месеци. Но е способна да постигне голямо присъствие в ИИ, защото има повече данни от другите две. Нейният месинджър WeChat има почти 1 милиард акаунта и е също така платформа за хиляди услуги, от плащания и новини до градски справочници и правна помощ. Освен това Tencent е световен лидер и в игри, като хитовите League of Legends и Clash of Clans, всяка от които има над 100 милиона глобални играчи.


Alibaba вече е бегемот в е-търговията и инвестира милиарди, за да стане номер 1 в облачните компютърни услуги. На конференция през юни в Шанхай тя показа услуга с ИИ, наречена „ET City Brain", която използва видеоразпознаване, за да оптимизира трафика в реално време. Тя използва кадри от крайпътни камери, за да прогнозира поведението на колите и може в реално време да настрои светофарите. В родния град Ханчжоу, твърди Alibaba, системата вече е повишила средната скорост на движението с 11%. Освен това Alibaba планира да подсили своята „ET Medical Brain", която ще предлага ИИ услуги за откриване на лекарства и диагностика на медицински снимки. Подписала е договори с една дузина болници, за да получи необходимите й данни.


Но Baidu е най-тясно свързана с ИИ, отчасти защото технологията може да е основният й шанс да достигне Alibaba и Tencent. Тя влага повечето си ресурси в автономното шофиране: иска да пусне на пазара самоуправляваща се кола до 2018 г. и да предоставя технология за напълно автономни коли до 2020 г. На конференция в Пекин тя обяви на 5 юли, че е създала първата версия на софтуера за самоуправляващи се коли Apollo.


С него не само колите ще се движат безопасно по улиците, но и ще се управлява проект, отворен и за други фирми. Съперници като Waymo, подразделението на Google, и компанията за електромобили Tesla ревниво пазят софтуера си и събираните данни. Baidu възнамерява не само да публикува рецептата за програмите си, но и да споделя данни. Идеята е производителите на коли, които използват технологията на Baidu, да направят същото, създавайки отворена платформа за данни от автономни коли – "Android при автономните автомобили", по думите на Лу.


Да караш като жител на Пекин


Остава да се види доколко китайските фирми ще успеят с износа на ИИ продуктите си. На теория те би трябвало да се движат добре: обучена в хаотичното движение в Китай, автономна кола не би трябвало да има проблеми в по-цивилизования трафик в Европа (затова пък тренирана в Германия кола може да не стигне по-далеч от първата пресечка в Пекин). Но клиентите на Запад може да се поколебаят да използват автономни коли, обучени в по-хлабава и по-толерантна към произшествия среда на безопасност. Китайските градове се надпреварват да станат място за тестове на автономни коли.


Има и друг риск. В момента данните са най-ценното вложение в ИИ, но значението им може да намалее. ИИ фирмите започнаха да използват симулирани данни, включително тези от видеоигрите. Нови видове алгоритми могат да се окажат способни да поумнеят с няколко примера. „Опасността е да спрем иновациите в алгоритми поради предимството ни в данните", предупреждава Ганша У, главният мениджър в UISEE, развиващ технология за самоуправление на коли стартъп. Засега обаче Китай съвсем не изглежда самодоволен. В надпреварата за господство в ИИ ще бъде близо до Америка.

Станете почитател на Класа