Продължаването на санкциите срещу Русия на ЕС и разширяването им от САЩ показа, че тези ограничителни мерки ще се запазят в обозримо бъдеще. Въпреки затрудненията за руската икономика, санкциите не успяха да нанесат опустошителен удар, който би накарал Кремъл силно да промени политиката си. Тези мерки очевидно не целяха да разрушат руската икономика, която е твърде голяма и важна за света, за да се мине и без нея. Санкциите целяха Русия да не извършва такива външнополитически действия, които Западът не одобрява.

На практика тези ограничения накараха руското ръководство и
елита в страната да поемат курс на конфронтация, припомняйки им,
че, за да може Русия да защити независимите си позиции на
международната сцена, тя трябва да бъде готова и да може да
устоява на международния натиск, особено в икономически план.
От въвеждането на западните санкции срещу Русия стана
очевидно, че тези мерки не са толкова тежки, колкото биха могли
да бъдат и за това имаше основателна причина.

Да разгледаме санкции срещу руския енергиен сектор: наред с
други неща те бяха насочени към ограничаване на вариантите на
финансиране за руските енергийни компании и целяха да не им
позволи да изпълнят сложни офшорни и арктически проекти. И двете
области играят много важна роля в стратегическото планиране на
тези компании, но ограничителните мерки не нанесоха сериозен
удар върху текущата им дейност. Причината е проста: руските
компании доставят, според различни оценки, една трета от
потребявания петрол от ЕС и една трета от необходимия му
природен газ. При това положение всякакви незабавни или
опустошителни мерки срещу тези компании са изключително малко
вероятно.

В същото време на фона на рязкото поевтиняване на петрола
трудно би могло да се твърди, че санкции не са ударили
стратегическите перспективи на руските енергийни компании и не
са оказали силен натиск като цяло върху руската икономика, която
продължава да бъде твърде зависима от износа на
енергоизточници, макар и в по-слаба степен в сравнение с преди.
Нещо по-важно: след като санкциите бяха потвърдени от САЩ и ЕС в
края на 2015 година, стана ясно, че този натиск няма да
отпадне.

Само преди месеци някои руски и чуждестранни осведомени
източници предполагаха, че крехкото примирие в Източна Украйна,
и недоволството на редица европейски компании, ще доведат до
отмяна на ограничителните мерки, поне на наложените санкции от
ЕС. Можем да си спомним октомврийските преговори на
“нормандската четворка” (Русия, Германия, Франция, Украйна) в
Париж, които на практика потвърдиха продължаването на Минския
процес и през 2016 година. В същото време ръководството на
непризнатите Луганска народна република и Донецка народна
република в Източна Украйна отложиха изборите си, откривайки
възможност да ги проведат в рамките на украинското правно
пространство. А това би могло да бъде стъпка в посока към
помиряване. Само че, разширявайки и продължавайки санкциите
срещу Русия, ЕС и САЩ не взеха под внимание подобряването и
стабилизацията на обстановката в Източна Украйна.

Това не бива да ни учудва: политическият елит на Европа и
САЩ придадоха толкова голямо политическо значение на санкциите,
че те станаха необратими, поне при липсата на значителни
отстъпки от Русия. И тъй като няма сигнали, че Москва е готова
да промени решението си за Крим, например, изобщо не може да се
очаква и край на западните санкции срещу Русия в близко бъдеще.
Това означава, че за Кремъл санкциите са станали постоянен
фактор при вземането на решения, който затруднява други вътрешни
и международни проблеми на страната. Един от тях е въпросът има
ли Русия верни съюзници, които ще й помогнат? Стана ясно, че от
една страна дори руските бизнес партньори в Европа не могат да
й помогнат да се справи със санкциите. През последните месеци на
2015 година светът видя как Германия искаше да върви и по двата
пътя, опитвайки се, от една страна, да продължи изпълнението на
проекта “Северен поток-2″, а от друга - да запази действието на
антируските санкции. Италия, лишена от руски газа заради отказа
от проекта “Южен поток” след началото на кризата в отношенията
между Русия и Запада през 2014 година, изрази силно
разочарование от действията на Германия, но от това полза
нямаше.

От друга страна не е ясно колко силна подкрепа Москва може
да получи от Пекин по редица въпроси. Разбира се, Китай може да
се нуждае от руския природен газ и от руския петрол, но докъде
може да стигне това сътрудничество? Москва при всички случаи
трябва да реши въпроса с диверсификацията на купувачите на руски
енергоносители в Азия. Ако Китай стане основен клиент в района
и сътрудничеството с европейците западне, дали Пекин няма да
бъде в състояние да диктува на Москва условията на
сътрудничеството?

В руската вътрешна политика западните санкции също засилват
натиска върху Кремъл да действа на много фронтове. Години наред
бизнесмени, официални представители и експерти обсъждаха
инвестиционните потребности за модернизирането на руския
енергиен сектор. Само че в условията на високите цени на петрола
нямаше особен стимул той да се модернизира: защо да си даваме
труд, след като печалбите са лесни и високи? Сега не само
цените на петрола спаднаха рязко, но и западните санкции,
включващи забрана за износ в Русия на услуги, оборудване и
технологии за енергийния сектор, няма да бъдат отменени в близко
бъдеще. Едва през ноември 2014 година, след като бяха въведени
западните санкции, руското правителство одобри план за
намаляване на зависимостта на руския енергиен сектор от вноса.

Това бе направено след години на обсъждания и на фона на широк
консенсус, че тези мерки са много закъснели. Дали те щяха да
бъдат въведени без натиска на санкциите? През декември 2015
година мерките, необходими, за да се подкрепи вътрешното
производство на оборудване за офшорен добив, все още само се
обсъждаха. САЩ и ЕС по всяко време могат да разширят списъка със
санкциите за износ на услуги, оборудване и технологии. Именно
поради тази причина руските енергийни компании, с подкрепата на
правителството, трябва да действат незабавно, за да получат
необходимите технологии (може би и чрез сътрудничество с
компании от Азия) и да ги използват за модернизиране.

Нещо повече, редица сектори, които Русия тепърва трябва да
модернизира, за да може икономиката й да започне да нараства,
също могат да станат жертва на западните санкции по всяко време.
Дали те са готови да устоят на подобен натиск? Имат ли руските
компании в тези сектори достатъчно надеждни партньор в Азия,
готови да им предоставят технологии и услуги, ако те изведнъж се
окажат цел на западните санкции?

Има по-обхватен въпрос: способна ли е руската икономика да
издържи на бъдеща реакция на Запада на, евентуално, по-агресивна
външна политика на Кремъл? През 21 век е невъзможно да се
построи силна икономика и да се гарантират достойни условия на
живот на населението в условия на международна изолация. В
Кремъл този факт е известен: на среща с представители на едрия
бизнес на 24 декември президентът Владимир Путин заяви: “За да
се разширят възможностите за родния бизнес, ние трябва активно
да развиваме икономическите връзки с другите страни”. Само че
тази цел трудно би могла да бъде постигната при натиска на
западните санкции, които изглежда няма да бъдат вдигнати в
близко време.

Любознателен студен от факултета по международни отношения
може все още да се чуди която е истинската причина за тези
санкции: разногласията около Украйна или пък опасенията на
Запада заради по-агресивната външна политика на Русия и
стремежът й да стане пълноправен център в международните
отношения? В действителност такова алтернативно мислене не
съществува: очакването на Русия Западът да признае позицията й
по Украйна сочи, че ние вече сме изправени пред една
по-агресивна Русия.

След като Русия обяви правото си да води по-нападателна
външна политика, икономиката й се оказа в далече
по-предизвикателна международна среда. Засега тя не е напълно
съкрушена, а руското общество изглежда е готово да понесе още
по-тежки икономически условия в името на една по-амбициозна
външна политика: най-малко 59% от руснаците подкрепят външната
политика на страната. Само че тези по-предизвикателни условия ще
продължат поне и идната година. Поради тази причина Кремъл няма
друг избор, освен да продължи започнатите мерки, необходими за
изграждането на икономика, адекватна за страната, която има
стремежа да бъде истински център в сегашните международни
отношения.

БТА

*Николай Пахомов е политически анализатор и консултант, който
работи в Ню Йорк. Той е и експерт към Руския съвет по
международни въпроси.