Група хора се събра неотдавна в студено дъждовно време на
централния Киевски площад, добил широка известност като
Майдана, за да отбележи две години от началото на уличните
протести, довели до свалянето на подкрепяното от Москва
украинско правителство. Опияняващото настроение от края на 2013
г. е сменено от чувство на униние.

“Това са сълзите на Небесната стотица”, каза Таня.
38-годишна домакиня, полагайки цветя в памет на стотината
протестиращи, убити от снайперисти в последните дни от
протестите, свалили президента Виктор Янукович. “Какво се е
променило, щом дори не могат да изправят пред правосъдието
хората, виновни за тези убийства? Няма и война срещу корупцията.
Нищо няма”.

Украинците може би още не са готови отново да излязат
масово на улиците. Но две години след протестите на Майдана
сондажите сочат, че мнозина имат усещането, че прозападното
ръководство, което те доведоха на власт, не успя да изпълни
исканията на демонстрантите: скъсване с клептокрацията, по-висок
жизнен стандарт и върховенство на закона.

Тези идеали за по-честно и по-ефикасно управление бяха
тясно свързани с историческото обръщане към ЕС и с измъкване от
хегемонията на Москва, които станаха знаме на киевската
революция.

Благодарение донякъде на агресивния отговор на Русия,
цената им се оказа висока. След революцията украинците станаха
свидетели на свиване на икономиката с 18 на сто, Русия анексира
Крим, а войната с подкрепяните от Москва сепаратисти в източната
част на страната отне живота на 9000 души.

Чувството на разочарование и гняв бе очевидно по време на
паметната церемония на Майдана през ноември. Някои от събралите
се призоваха за отстраняване на президента Петро Порошенко,
сменил Янукович на президентския пост.

Правителствените сили успяха до голяма степен да спрат
офанзивата на бунтовниците на изток, а икономиката започна да се
оттласква от дъното на рецесията, в резултат на което
общественото внимание отново се фокусира върху борбата с
корупцията. Това означава, преди всичко, скъсване с влиянието
върху държавата на мощни корпоративни интереси, включително и на
шепата украински милиардери олигарси. Бизнес клановете и
техните съюзници в политическото ръководство и бюрократичния
апарат отдавна са в състояние да манипулират икономиката и
правораздавателната система за собствена изгода.

“Почти нищо не се е променило в страната”, каза пред
“Файненшъл таймс” един крупен бизнесмен, свързан с главните
олигарси. На лист хартия начерта схема на мрежата от комисионни,
подкупи и рентоориентирано поведение, чрез която според него се
крадат най-малко 4 млрд. долара годишно.

“Все още съществува скрита система, чрез която главните
олигархични групи смучат като паразити, в нечестив съюз между
тях и висшите ешелони на правителството”, добави той. Не всички
обвинения на бизнесмена могат да бъдат доказани. Но висши
служители и изследователи на корупцията се обединяват около
становището, че корупцията остава дълбоко вкоренена.

Това напрежение изби на повърхността в последните 10 дни
с фарсови сцени в Киев, които още повече засилиха общественото
недоволство. По време на парламентарен дебат депутат сграбчи
премиера Арсений Яценюк за краката и се опита да го отстрани от
подиума, докато той оправдаваше действията на своето
правителство. А след това, в разпространен по интернет
видеозапис, се видя как министър (на вътрешните работи Арсен
Аваков - бел. ред.) плиска чаша вода в лицето на Михаил
Саакашвили - бившия президент на Грузия, който сега е губернатор
на украинската Одеска област, при което двамата взаимно се
наричаха “крадци” по време на заседание на президентския съвет
по реформите.

Всичко това смущава западните столици, подкрепили
правителството пред лицето на враждебността на Русия. По време
на посещение в Киев този месец американският вицепрезидент Джо
Байдън отправи открито предупреждение. “Ако Украйна иска да
върви напред и да запази подкрепата на международната общност,
трябва да правите повече”, каза той в реч пред украинския
парламент. Украйна, посочи той, може би се изправя пред
“последния си шанс” да изгради по-добро бъдеще.

Твърдения за успех

Официални лица от Запада и вътрешни хора от правителството
твърдят, че установената след революцията администрация в Киев е
постигнала значителни постижения - дори и в условията на война
в източния регион Донбас. Висш европейски служител изброява
бизнес дерегулацията, по-голямата прозрачност на публичните
финанси, децентрализацията, реформата на газовия пазар (отдавна
смятан за гнездо на корупция) и “впечатляващата” реформа на
банковия сектор, както и макроикономическата стабилизация.
Прозападните лидери в Киев успяха също така да наложат
болезнени мерки за икономии, включително големи увеличения на
вътрешните цени на газа, като част от спасителния пакет от
западна помощ на стойност 40 млрд. долара.

Големият недостатък на усилията им обаче е, че не успяха да
създадат наистина независима правосъдна система, както и
прокуратура и следствие, които да могат да вземат на прицел дори
висши хора от света на бизнеса, официални лица и политици.
Критици изразяват опасения, че (президентът) Порошенко,
самият той бизнесмен милиардер, и (премиерът) Яценюк може би не
са в състояние да реформират системата, защото самите те са в
голяма степен нейни продукти. И двамата все по-често са обекти
на обвинения, че са в твърде тесни връзки с мрежите на бизнес
интересите.

Разследващият журналист Серхий Лешченко продължава
своите проучвания за корупцията по върховете и сега, като
депутат в парламента след Майдана. Една от главните му мишени е
Микола Мартиненко, виден бизнесмен и политик от партията
“Народен фронт” на Яценюк - главен коалиционен партньор на блока
на Порошенко. Отхвърляйки обвиненията, които го свързват с
швейцарско разследване за подкупи, миналия месец Мартиненко
обяви, че ще се оттегли от парламента, за да запази коалицията,
като докаже невинността си в съда.

Яценюк отрече всякакви корупционнивръзки и предположи,
че обвиненията срещу него са опити да бъде опетнен. Но
корупционните скандали, повишението на цените на енергията и
комуналните услуги, наложено от МВФ, и спадащият жизнен стандарт
сринаха рейтингите на одобрението му близо до нула.
Наполовина спадна и одобрението на електората за
Порошенко, който притежава най-голямата шоколадова компания в
страната, медийни и машиностроителни фирми. Вътрешни медии
обвиниха най-малко двама бизнесмени, че злоупотребяват с
връзките си с президента или че действат от негово име в бизнес
сделки.

Порошенко отрече да има такива връзки и каза, че е предал
целия си бизнес под контрола на компания, която да го менижира,
когато бе избран за държавен глава. Президентът бе подложен на
критики заради отказа си да уволни главния прокурор Виктор Шокин
- негов отдавнашен довереник. Шокин е критикуван заради това,
че не успя да изправи пред правосъдието неуловимите снайперисти,
които убиха протестиращи (на Майдана), и за протакането на
разследванията срещу висши служители и бизнесмени. Американският
посланик в Украйна Джефри Пайът предупреди в реч тази есен:
“Вместо да подкрепят украинските реформи и да работят за
изкореняване на корупцията, корумпирани лица в главната
прокуратура влошават нещата, като открито и агресивно подкопават
реформите”.

В явен опит да разсее тези обвинения, Порошенко инициира
нова антикорупционна кампания през октомври с поредица от
арести, извършени от прокуратурата. Сред задържаните бяха бивш
приближен на Янукович, както и човек на олигарха Игор
Коломойски, който тази година подаде оставка като губернатор
след конфликт с Порошенко, опитал се да ограничи влиянието му
върху държавна петролна компания.

Но след като арестуваните бяха пуснати под домашен арест
и след като прокурорите продължиха да не закачат други
олигарси, критици посочиха, че кампанията (срещу корупцията) се
превръща в политически театър, ако не и в селективно правосъдие.

Миналия месец селекционна комисия, включваща активисти
от Майдана, номинира независим прокурор за борба с корупцията.
Ще бъдат необходими месеци, докато тази институция започне да
функционира заедно с ново антикорупционно бюро. Малцина очакват
реален напредък към върховенство на закона, преди хиляди
нископлатени и податливи на корупция съдии да бъдат сменени.
Един чуждестранен съветник на украинското правителство
твърди, че общественото мнение е “много зле” и добавя, че то е
силно зависимо от контролирани от олигарсите телевизионни
канали.

Вкоренени слабости

Васил Хрицак, шеф на Украинската служба за сигурност (УСС),
твърди, че някои олигархични групи се опитват да засилят
позициите си, като използват своето влияние, за да дискредитират
ръководството на страната с цел да свалят управляващата
коалиция и да предизвикат нови избори. Той и други длъжностни
лица предупреждават, че това съответства на плановете на Москва.
Русия, според Хрицак, е сменила тактиката си на “хибриден
блицкриг” - сепаратистка война на изток, и вместо това се опитва
да експлоатира двете основни слабости на Киев - корупцията и
крехката политическа стабилност. “Липсва ни достатъчно здраво
политическо единство”, подчертава той.

В края на 2015 г. правителството е изправено пред
потенциални предизвикателства както от активисти, така и от
парламента. На 1 декември активисти и журналисти, които изиграха
важна роля в протестите на Майдана, изпратиха отворено писмо
до Порошенко и Яценюк. Сред тях бяха Серхий Лешченко и Мустафа
Найем - друг журналист, станал депутат, със заслуги за
инициирането на протестите преди 2 г. Те призоваха ръководството
на Украйна да престане с “имитациите” на реформи и с
корупционни хайки, ако не иска да се сблъска с нов Майдан.
“Преди две години ни беше трудно да си представим, че
бюрократи и бизнесмени, близки до правителството, все още ще
продължават да ограбват страната. Хората виждат това и
търпението им е на изчерпване”, писаха те.

Парламентът в същото време заплашва правителството с вот
на недоверие. Теоретично, това може да открие възможност за
по-радикална и противоречива фигура да стъпи на украинската
национална политическа сцена: Михаил Саакашвили. По време на
двата си мандата като президент след “розовата” революция в
Грузия през 2003 г., Саакашвили извърши кардинални реформи,
които изведоха бившата съветска република в топ 10 на класациите
на Световната банка на страните, в които е най-лесно да се
прави бизнес. Той бе отстранен, загубвайки избори, след като
правителството му бе обвинено, че твърде често нарушава
правилата, и сега е изправен пред обвинения в корупция в Грузия,
за които той твърди, че са политически мотивирани.

Саакашвили бе назначен за губернатор на Одеса през май от
Порошенко, с когото са учили заедно в Киев през 1990-те години.
Много украинци виждат в грузинеца енергичен аутсайдер, който
може да се окаже способен да пречупи гръбнака на корупцията и на
корпоративните интереси. “Ние имаме правителство “в сянка” и
олигархия, които управляват страната като собствена акционерна
компания”, каза той в интервю за “Файненшъл таймс”.

Губернаторът омаловажи спекулациите, че може да стане
премиер на Украйна, като каза, че отправените от него обвинения
в корупция са смутили много хора. Той обаче предупреди, че
страната спешно се нуждае от нов премиер и ново правителство,
защото в противен случай подкрепата за Порошенко може да се
срине.

Без решителни действия недоволството заплашва да се
разрасне, включително и сред завръщащите се от изток бойци. На
паметната церемония на Майдана миналия месец един боец на име
Ярмол, облечен в камуфлажна униформа, предупреди, сочейки
сградата на правителството: “Ако нищо не се случи скоро, ние ще
започнем да стреляме по тях”.
Такива изказвания безпокоят Володимир Гонски, който
преди две години организираше протестиращите от подиум на
киевския Майдан. “Вярно е, че нашата страна все още е в ръцете
на олигарсите, а в същото време врагът ни атакува”, каза той
пред нетърпеливата тълпа на церемонията по случай втората
годишнина от Майдана миналия месец. Гонски обаче предупреди, че
една нова революция може да се окаже от полза за Кремъл.
“Колко пъти в историята сме губили страната си?, - каза
той. - Не можем да позволим това да се случи отново. Трябва да
изтърпим още малко страдания. Нещата постепенно ще се подобрят с
течение на времето. Такава е съдбата ни”.

БТА