Въпреки многото изречени думи, българското правителство пропусна да обясни кратко и ясно каква е позицията му по т.нар. горещи точки за прием на имигранти. И така само подхрани истерията.

Един изгубен ден, в който дневният ред бе отведнъж променен, но всъщност не донесе никаква новина. Той започна с пресконференция на германската канцлерка Ангела Меркел в Брюксел и завърши с извънредно изявление към нацията на премиера Бойко Борисов по Българската национална телевизия. По средата имаше въпроси, интерпретации, пак въпроси и пак интерпретации, но така и нито една достатъчно високопоставена институция не каза в прав текст за какво става дума.
Думите на Меркел, че и България е споменала за откриването на приемни центрове за имигранти на своя територия (т.нар. hotspots), могат да бъдат интерпретирани по много начини. И бяха.
"Пазете се! Идват!"
Скоро не е публикувано социологическо проучване за настроенията на българите спрямо бежанците, но реакциите във форуми, социални мрежи и анкети в медиите показват много ясно наличието на страх. Осъзнат или не, обоснован или не, нов или стар - всичко това са отделни въпроси. Факт е обаче, че страхът се усеща във въздуха. В такава почва всяка новина, която съдържа думите „бежанци" и „центрове", е обречена да бъде разчетена от публиката по един-единствен начин: „Пазете се! Идват!". А когато към нея се добавят малко противоречия, малко неотговорени въпроси, малко мълчание, тогава бурята вече е перфектно забъркана. Така и стана.
В сутрешните часове парламентарните репортери в София разпознаха българската евродепутатка Ева Паунова, която предишния ден бяха видели на снимки как превежда на Бойко Борисов в компанията на Ангела Меркел. Разбира се, че присъствалата на срещите на Европейската народна партия Паунова нямаше как да знае какво се е говорило на срещата на лидерите от ЕС. Вакуумът обаче открои нейните думи. По това време представители на МВР вече обясняваха как било изключено България да приеме такива центрове, докато е извън Шенген. Вицепремиерът Кунева пък дообясни от другия край на България какво всъщност ще представляват тези „горещи точки", а премиерът Бойко Борисов отиде на планирано събитие и се изненада, че хората се били изненадали. Наложи се вечерта да се възползва от законовото си право на изявление по БНТ. Резултатът от всичко това е, че публиката едва ли е по-наясно, но пък остана с усещането за нещо скрито.
Защо се получи така?
Най-парадоксалното в тази ситуация е, че вероятно няма нищо скрито. И всеки изказал се по темата най-вероятно казва истината. Защото това, че Меркел споменава една от обсъдените теми, не означава, че има такова решение. Защото това, че евродепутатката Паунова не знае за тази обсъдена тема, не означава, че тя не е била дискутирана на срещата на лидерите от ЕС. Защото това, че МВР не планира откриването на такива „горещи точки", не противоречи на всичко останало. Защото е напълно нормално на среща на европейските лидери да се обсъждат и варианти, които са различни от крайното решение. И защото дори и на Ангела Меркел ѝ се случва да казва изречения, които не са стопроцентово еднозначни.
Впрочем, отговорът на въпроса „Защо се получи така?" не изисква никакъв анализ - той е съвсем банален. Ами просто защото винаги така става. За българските правителства (далеч не само за сегашното) оплитането е едва ли не традиция. Научаването на важни новини от чужбина е почти закономерност, а неспособността за изчистване на послания вече изглежда като патология. И е излишно, дори скучно да се припомня, че едно кратко и ясно изявление на някоя българска институция още в началото на вихъра щеше да пресече всичко последвало. Но пък защо да се учим от историята, даже най-най-прясната. Случката с прелетелия руски самолет не беше по-различна.

DW