В импровизиран бункер насред полето в покрайнините на пристанищния град Мариупол осем войници се топлят както могат. На масата има карти за игра, телевизията излъчва украински поп-парчета, по стените са закачени детски рисунки.
Павел и Евхен, на по 35 години, 30-годишният Александър и още един Павел, на 22 години - и четирима са участвали в събитията на Майдана, киевския площад в епицентъра на "еврореволюцията" от февруари миналата година. Двама от тях са се били за свалянето на проруския президент Виктор Янукович, а другите двама са били в редиците на частите за борба с безредиците "Беркут".
"Вижте!", казва водачът на групата Евхен, показвайки снимка на телефона си. На нея той е в кръв, подкрепян от двама полицаи на Майдана. Двамата му другари отвръщат поглед и казват: "Не говорим за политика в нашия бункер, сега всички сме от един лагер". "Майданът беше вътрешна работа, а сега браним родината си заедно, това е най-важното", отбелязват бившите полицаи.Заплахата е навсякъде: на север, където е Донецк с хилядите сепаратистки бойци, на изток - Новоазовск, близо до руската граница, база на пристигащите руски войници, пратени да се бият в Украйна. На юг ключов залог е Мариупол - стратегическо пристанище на Азовско море, което на практика се контролира вече от руския военноморски флот. Този град с 500 000 жители е свързан с Украйна вече единствено от запад. От няколко дни артилерийската стрелба в района се е засилила.
"Създадохме три отбранителни линии около Мариупол, на които има близо 36 000 бойци. Срещу себе си имаме руската армия - сега те използват терористични методи, наскоро взривиха мост, но никога няма да превземат нашия град, въпреки че провокациите са ежедневни", казва Денис Серхиович, заместник-председател на общината, който уверява, че "градът може да бъде завзет само с помощта на авиацията".
АТАКИ ОТВЪТРЕ
Някои украинци обаче се тревожат от движение, което може да се появи "отвътре". Ако има нападение, то може да е по-коварно, отколкото в околностите на Донецк. През лятото на миналата година градът вече беше окупиран временно от сепаратистите, най-вече благодарение на значителната помощ на работниците в металургичните заводи на олигарха Ринат Ахметов, най-богатия човек в страната, същинския крал на Донбас. Олигархът, който умее да печели от всичко, на практика "коли и беси" в Мариупол.
"В нашите заводи ни карат да смятаме, че без Русия нищо не е възможно, но само 8 процента от износа ни отива за съседката ни", оплакват се анонимно двама служители от фирмата на олигарха.
"През 2012 г. той ни каза за кого трябва да гласуваме на парламентарните избори - за "Партия на регионите" на Янукович. Ако поиска от работниците да завземат града, те ще го направят. От една страна организира хуманитарни конвои и твърди, че подкрепя Украйна, от друга - не се колебае да праща работници да всяват смут на украинските митинги, нито да разпространява идеите на сепаратистите в заводите ни. На събранията ни с ръководството се говори за "хунтата в Киев". . .
Повечето работници изпитват носталгия по стабилността на живота в СССР, но забравят, че Янукович получаваше невероятни кредити от Европа, за да работят заводите ни", обяснява единия от служителите.
Четиридесет и девет годишната Виктория Придушченко, малко превзета жена с къси руси коси, много се надява да се попречи на организирането на проруски сили в града. Миналата пролет смаяна от гледката на руското знаме, развяващо се в града, Придушченко, главен счетоводител в бетонов завод, започнала да ходи на все повече митинги и прояви от типа "флашмоб".
Жестоко бита от сепаратистите, тя подела кръстоносен поход срещу проруското движение, създавайки група за гражданска защита. Близките й я наричат "мариуполската Жана д'Арк". "Сега патрулиращите из града сме около 300 души", казва тя.
За разлика от армията активистката познава терена: имаме хора във всички квартали на града, те познават района и знаят кой е сепаратист. Известно е също, че руснаците идват в почивката между ротациите и използват пребиваването си, за да информират колегите си. Ние ги прогонваме благодарение на контактите си на място", казва тя.
Борбената активистка настоява пред общинския съвет да обяви сепаратистите за терористична организация, а Русия - за държава агресор. "Ще го постигнем!", уверява ни тя с усмивка. Придушченко дори успяла да мобилизира докерите в Мариупол.
"Дадоха ни контейнери, които заровихме по фронтовата линия и покрихме с дебел пласт бетон, превръщайки ги в здрави бункери за нашите войници", разказва тя. "Искаме обаче да подобрим още разузнаването си, опитваме се да пуснем в действие завод за безпилотни самолети", тук нейният телохранител - въоръжен военен - я прекъсва сухо: "Тия работи не се говорят пред журналисти!".
БТА
