Готвените промени в Закона за здравното осигуряване ще носят след себе си различни последици - промени в здравния пакет, в лекарствената политика, както и в структурата на НЗОК.

Предлаганите идеи не са лоши, но има и много забележки към тях. Разделянето на здравния пакет на спешен, основен и допълнителен е добра концепция, но не е изяснено на какъв принцип ще стане това. Сега е възприет моделът на разделяне по заболявания, но това не е много проста работа. Ще дам и пример. Ако един човек е с онкологично заболяване, то е хронично, но не е остро и не изисква спешна намеса. От друга страна не можеш да оставиш в листата на чакащите човек, който трябва да си взима лекарствата. Ако изпусне срока, цялото лечение се компрометира и краят отново ще бъде фатален. Сложно е по този начин да се разделят нещата, а вносителят на промените, в лицето на Министерския съвет и Министерството на здравеопазването, най-малкото трябва да предложи принципи, по които това ще стане.

Преди да бъде въведено разделянето на здравния пакет, е необходимо да видим точно какъв принцип на разделянето предлага вносителят, както и да погледнем начина на разделяне на заболяванията, за да не стане, така че вместо да изпишем вежди, да избодем очи. В други държави в пакета са включени всички заболявания, но разделянето е спрямо различните методи на лечение. Така осигуровката покрива най-евтиния метод на лечение, а ако някой иска по-скъп, доплаща. По този начин всички заболявания са покрити.

Друг проблем, който виждам при разделянето на здравния пакет е, че той съдържа елемент на несправедливост. Ако някой е със заболяване, което попада в спешния пакет, ще му бъде оказана безплатна медицинска помощ веднага. Но ако друг е със заболяване, което е включено в основния или допълнителния пакет, ще бъде включен в листа на чакащите или ще трябва да доплати за своето лечение. Да, но в случая и двамата пациенти са здравноосигурени лица, а се оказват неравнопоставени. Затова тези въпроси трябва да бъдат много сериозно обсъдени преди окончателното приемане на промените в закона.

Идеята здравните осигуровки да се плащат за целия период на здравно осигуряване, а не три години назад, както бе досега, противоречи на чл. 44 от Конституцията за принципа на правовата държава. Не мисля, че има и необходимост от съществена промяна в тази част на закона. От неговото приемане през 1999 г., в него е записано, че който не плаща здравни вноски, плаща за полученото лечение. Този принцип просто трябва да се приложи и НАП, на която се плаща, за да събира здравните вноски, трябва да бъде така добра да ги събере. Приходната агенция има всички механизми, за да направи това. Доколкото промените в лекарствената политика, те са добри.

НЗОК винаги е била под абсолютния контрол на държавата, независимо как се е наричало ръководство й. През годините квотите се променяха по най-различен начин, но държавата винаги имаше пълния и абсолютен контрол. Затова увеличаването на държавната квота с двама души, няма да промени нищо съществено.