Москва може да използва засилващата се западна ангажираност в Украйна, за да увеличи ролята си и да представи реакцията си като съпротива на Русия срещу напредването на НАТО

* * *

Решението на Великобритания да опипа почвата в украинската криза едва ли ще има решаващ ефект за отстъпващата във военно отношение и изпитваща огромни трудности украинска армия, но от друга страна то обслужва символичната цел да се допринесе за защитата на бившата съветска република.

Мисията на 75-те британски инструктори, които ще се отправят към Украйна в идните дни, ще осигурява обучение в командването, тактическото разузнаване, оказването на първа помощ на бойното поле, както и в логистиката. Тя също така ще има за задача да оцени нуждите в подготовката на пехотните части на украинската армия. По данни на британски източници от отбраната целта на мисията като цяло е да "подобри способностите за оцеляване" на украинските сили, които бяха обстрелвани с тежка артилерия, както се твърди например със самоходни гаубици, доставени от Москва в помощ на сепаратистите, а някои от тях изглежда са стреляли от руска територия.

Британските инструктори ще бъдат разположени доста далеч от фронтовете - в Западна Украйна, така, че да се елиминира опасността британски и руски войници евентуално да си причинят жертви едни на други. Вероятно обаче този ход с мисията ще бъде използван от Москва като доказателство за твърденията на президента Владимир Путин, че подкрепяните от Русия сепаратисти се бият с "чуждестранен легион" на НАТО.

През пролетта ще пристигнат и американски съветници, които ще обучават четири роти от украинската Национална гвардия на полигона в Яворив, недалеч от границата с Полша. Британската мисия изглежда ще действа в координация с американската, а като изпраща първо свои войници на терен, коалиционното правителство на премиера Дейвид Камерън ще се опита да парира появилите се напоследък критики, че е било маргинализирано при международните дипломатически усилия за спиране на войната.

Обща френско-германска инициатива бе тази, която доведе до последното споразумение в Минск за прекратяване на огъня между Путин, Ангела Меркел и Франсоа Оланд, сключено по-рано този месец. Спирането на огъня не се спазва особено, а и засега изглежда, че санкциите не са накарали руския президент да се откаже от намесата в Източна Украйна. Това принуждава западните столици да се мъчат да измислят други способи, чрез които да демонстрират решимостта си да се противопоставят на руското посегателство.

Засега се смята, че мисията на военните инструктори ще е с по-голяма стойност в дългосрочен план, отколкото доставяне на оръжия на украинските сили, както и че тя ще донесе по-малка конфронтация с Москва.

"Според мен е очевидно, че премиерът се засегна доста от политическата реакция на неговото отсъствие при дипломатическите усилия в Минск и затова не може да устои на желанието да заеме силна позиция", каза Шашанк Джоши, изследовател от Кралския институт на обединените въоръжени сили. "Смятам също, че тя отразява основателната преценка, че споразумението от Минск се разпада, както и че неизбежно в бъдеще отново ще се използва дипломацията на принудата".

"Но решението за изпращане на инструктори се обуславя, преди всичко, от задължителното избягване на ескалацията. Не мисля, че Великобритания би въоръжила Украйна, ако САЩ не го сторят. Изглежда се налага преценката, че обучаването на украинците е по-малко провокационно, отколкото въоръжаването им. За мен обаче това е спорно, имайки предвид, че всяка от стъпките в общи линии крие сходни последици във военно отношение".

Засилването на западния ангажимент в конфликта, дори и само във вид на тренировъчна мисия, може да се използва от Москва като причина тя самата да засили ролята си - вероятно правейки я по-видима и представяйки я пред руската общественост като съпротива срещу напредването на НАТО все по-близо до западния фланг на Русия. Но председателят на лондонския мозъчен тръст Фондация "Русия" Дейвид Кларк заяви, че "Путин така или иначе ще изтъкне този довод. Според мен фактът, че изпращаме инструктори, няма да има чак толкова лоши последствия, а и надявам се това ще помогне на украинците да се защитават сами. Опасявам се обаче, че това действие е закъсняло.

Проблемът с ангажимента на Запада в Украйна беше в безразличието, че тя бе оставена сама и на Путин бе позволено да си мисли, че може да се намеси, за да изгради сфера на влияние".

Но въпросът, който тегне над разполагането на тази мисия, е какво ще стане, ако Путин отвърне с ескалиране на руския ангажимент - с други думи, каква е стратегията зад тази относително символична западна интервенция? Иън Кърнс, директорът на организацията "Европейска мрежа за лидерство", каза, че разполагането на такава мисия "има смисъл като част от по-широка програма за разширяване на капацитета на украинското правителство. Ако не направим това и процесът от Минск не успее, ще дадем на Путин сфера на влияние, за която казахме, че не трябва да му се дава".

Един от възможните стратегически модели може да се намери в постепенното въоръжаване и обучение на хърватската армия, след като тя бе загубила големи територии от сръбските сили при разпадането на Югославия през 1991 г. Обучението тогава бе извършено от американската компания Ем Пи Ар Ай /MPRI/ и то спомогна за последвалата победа на Хърватия четири години по-късно. Но предизвикателството в Украйна е далеч по-тежко. Путин показа готовност да направи необходимото от военна гледна точка така, че сепаратистите на изток да не загубят крепостите си.

БТА