Д-р Илко Семерджиев: Ще даваме повече пари за здраве, но ще получаваме по-малко помощ

Разделянето на здравния пакет на основен, спешен и допълнителен е опит сегашният универсален основен пакет, който покриваше НЗОК, да бъде разбит и по този начин да бъде ограничен достъпът до медицинска помощ.

На практика това ще се случи. Ще плащаме същите пари, а ще получаваме по-малко помощ, защото новият основен пакет ще съдържа по-малко заболявания, които Касата ще покрива. Останалите или ще влизат в допълнителния пакет, или ще се заплаща за тях, или ще ни се налага да си правим здравни застраховки. На практика промените ще доведат до събиране на повече пари и оказване на по-малко помощ или влошен достъп и оскъпено здравеопазване.

Опасенията около това, че не е определено кои заболявания в кой пакет ще бъдат включени са основателни. Чрез Закона за здравното осигуряване се иска гласуване на един текст, но останалото ще бъде описано с подзаконови нормативни актове от министъра на здравеопазването. Самият Петър Москов каза, че когато здравният пакет бъде разделен, ще има листа на чакащите. Ако даден човек трябва да се оперира и бъде включен в листа на чакащите, той ще гледа как да си плати, за да пререди останалите. Това само по себе си е реален корупционен механизъм, заложен в закон.

Досегашният регламент за заплащане на здравните осигуровки до 3 години назад от прекъсването на здравноосигурителните права е валиден, но може да се въведе законово изискване със задна дата. Удължаването на срока с 15 години не само граничи с непознаване на правото, но и с арогантност и невежество от много висок калибър. В България имаме яснота колко хора не си плащат здравните вноски, само защото нямат пари. По данни на НАП това са 462 000 български граждани. След като не можем да накараме тези хора да си платят годишната вноска, как тогава да ги накараме да платят за 15 години? Имаме висока степен на невежество и необмислени предложения. В предишния си мандат от ГЕРБ предлагаха дори затвор за тези, които не плащат. Колко затвора тогава е необходимо да построим? Тук говорим за порочен модел и подход, защото трябва да има стимули за влизане в системата. Трябва да се покаже, че тя е убежище във всеки един момент, когато имаме нужда от медицинска помощ, а не заплаха. Това ще се случи, когато държавата стане по-почтена както към здравната система, така и към собствените си граждани. Частният сектор плаща средно месечни осигуровки от 46 лв., а държавата – от 20 лв. Вижте какъв лош пример дава самата държава!

Не мога да се съглася с твърденията, че НЗОК винаги е била под държавен контрол, защото беше учредена като обществена организация. Имаше и Изборно събрание на представителите, което избираше Управителния съвет. УС на свой ред избираше директор. Имаше и Контролен съвет. Всичко това през годините беше унищожено и ГЕРБ въведе само Надзорен съвет, който се назначава от Министерския съвет и управител, който се избира от Народното събрание. Политизацията и одържавяването на здравеопазването го извършиха точно тези, които днес извършват допълнително одържавяване, увеличавайки държавната квота в управата на НЗОК с двама представители. Възмутен съм от това, че хора, които претендират, че са десни, практикуват комунизъм в действие.

Станете почитател на Класа